Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Мистър Боб Сойър — допълни мистър Бенджамин Алън, при което мистър Боб Сойър и мистър Бенджамин Алън се засмяха в дует.
Мистър Пикуик се поклони на мистър Боб Сойър и мистър Боб Сойър се поклони на мистър Пикуик; после Боб и неговият най-добър приятел се нахвърлиха с жар върху яденето пред тях; а на мистър Пикуик се удаде възможност да ги поразгледа.
Мистър Бенджамин Алън беше грубоват, пълен и набит млад човек с черна, доста къса коса и бяло, доста дълго лице. Беше разкрасен от очила и носеше бяла връзка. Изпод еднореден черен сюртук, закопчан чак до брадичката му, се подаваха обичайният брой крака в панталони меланж, които завършваха с чифт не съвсем безупречно почистени обувки. Макар ръкавите на връхната му дреха да бяха къси, не се виждаше ни следа от вътрешни маншети. И макар лицето му да се спускаше достатъчно много надолу, та да опре о някаква яка на риза, то не бе облагодетелствувано от какъвто и да е допир с подобна принадлежност. Общо взето, видът му беше занемарен и от него се носеше силно благоухание на хавански пури.
Мистър Боб Сойър бе облечен в нескопосана синя дреха, нито палто, нито сюртук, но с известни отличителни черти и на двата вида; от него вееше някаква небрежна елегантност и наперено държане, присъщи за млади джентълмени, които пушат по улиците денем и крещят и вдигат шум пак там нощем, викат келнерите на малкото им име и вършат какви ли не други действия и подвизи от подобно закачливо естество. Той носеше карирани панталони и широка груба двуредна жилетка; навън излизаше с бастун с дебела дръжка. Не признаваше никакви ръкавици… Накратко казано, изглеждаше като някакъв разгулен Робинзон Крузо.
Такива бяха двамата достойни господа, на които биде представен мистър Пикуик, догдето заемаше мястото си за закуска тази коледна утрин.
— Прекрасно утро, господа — рече мистър Пикуик.
Мистър Боб Сойър кимна леко в потвърждение на това изказване и поиска от мистър Бенджамин Алън да му подаде горчицата.
— Отдалече ли идвате тази сутрин, господа? — запита мистър Пикуик.
— „Синият лъв“, Мъгълтън — кратко отговори мистър Алън.
— Трябваше да прекарате с нас снощната вечер — рече мистър Пикуик.
— Да, трябваше — отвърна Боб Сойър, — но имаше такова бренди, че не можехме да го оставим, нали, Бей?
— Не можехме естествено — потвърди мистър Бенджамин Алън. — Пурите, и те не бяха лоши, нито пък свинските пържоли, нали, Боб?
— Да-а, разбира се — рече Боб.
Добрите приятели продължиха да щурмуват закуската още по-усърдно, сякаш възпоминанието за гуляя от предишната вечер правеше яденето да им се услажда още повече.
— Карай здравата, Боб — поощри другаря си мистър Алън.
— Та аз това правя — отвърна Бой Сойър. И нека бъдем справедливи, той действително го правеше.
— Нищо не възбужда повече апетита от дисекцията на трупове — подхвърли Боб Сойър и огледа насядалите около масата.
Мистър Пикуик леко потръпна.
— Впрочем, Боб — подхвана думите му мистър Алън, — завърши ли работата с оня крак?
— Почти — отвърна Сойър, докато си слагаше половин пиле в чинията, — но е много мускулест за детски крак.
— А, тъй ли? — небрежно запита мистър Алън.
— Много — рече Боб с пълна уста.
— Аз съм се записал за ръка там при нас — рече мистър Алън. — Събрахме общо пари за един труп: почти всичко е вече разпределено, само не сме намерили някой да иска главата. Добре ще е ти да я вземеш.
— Не — отвърна Боб Сойър, — не мога да си позволя такъв лукс.
— Глупости! — рече Алън.
— Не мога наистина — продължи Боб Сойър. — Нямам нищо против да ми дадете само мозъка, но не мога да платя цялата глава.
— Шт, шт, господа, моля ви — обади се мистър Пикуик. — Чувам, че идват дамите.
Докато мистър Пикуик говореше, дамите се завърнаха от своята ранна разходка, при която бяха галантно придружени от господата Снодграс, Уинкл и Тъпман.
— О, Бей! — рече Арабела с тон, изразяващ по-скоро изненада, отколкото удоволствие, щом зърна брат си.
— Дойдох да те отведа утре у дома — осведоми я Бенджамин.
Мистър Уинкл побледня.
— Не виждаш ли Боб Сойър, Арабела? — запита с оттенък на укор мистър Бенджамин Алън.
Арабела протегна грациозно ръка, забелязвайки присъствието на Боб Сойър. Тръпка на неприязън мина през сърцето на мистър Уинкл, догдето гледаше как Боб Сойър поривисто стисна подадената му ръка.