Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Той се изправи, отиде до грамофона и пусна плоча на Коул Портър — песен, която се казва Night and Day — и наля шампанско в две чаши.
— Изиграх Коул Портър в един филм. Според мен ролята не се получи, но толкова обичам неговата музика!
Тогава му разказах колко странно изглежда нашето приятелство в очите на останалите, как целият снимачен екип ми се подиграва заради моята привързаност към него. Изстрелвах думите като картечница, ужасно се срамувах…
— И какво от това? Ти се съобразяваш с хорските приказки? Не бива. Ако знаеш на какви съм се наслушал за себе си!
Пред изписаното на лицето ми недоумение той обясни:
— Чуй ме добре. Винаги съм се стремял да бъда елегантен, добре облечен, имал съм успехи, обичал съм немалко жени. Прекрасни жени… Въпреки това знам какво си мислят много хора — че харесвам мъже. Какво мога да сторя срещу това — попита той, разпервайки ръце. — Мисля, че такава е съдбата на известните хора. Приказват какво ли не по техен адрес. Аз лично няма да се оставя това да ми трови живота. Също както няма да се оставя на разни дебили да ме учат как да живея. Нека си мислят каквото си щат, нека пишат каквото им хрумне! Важното за мен е, че аз знам кой съм и какво представлявам… Пет пари не давам за това, какво мислят другите за мен, и те съветвам и ти да постъпваш по същия начин.
И той отново сложи плочата с песента, затананика night and day, you are the one, only you beneath the moon or under the sun… направи няколко танцови стъпки и се отпусна на канапето.
Продължи да ми говори. Беше в настроение. Изглеждаше щастлив.
Може би защото идваше краят на снимките или защото скоро щеше да види отново Даян Кенън? Не я харесвам тази жена. Има прекалено много коса, прекалено много зъби, прекалено е гримирана. Добре я огледах през седмицата, която прекара в Париж, и установих, че никак не ми харесва. На всичко отгоре се държи собственически с него… За каква се мисли? Да не си въобразява, че единствено тя го обича? Намирам поведението й за арогантно и претенциозно.
Той ми обясни, че никога не се е старал да се харесва. Не е чувствал нужда да се оправдава, да се обяснява. Обожава Ингрид Бергман.