Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Моля ви, слушайте внимателно! — извика в отговор Локи. Приглушеният рев на водопада високо горе ехтеше в пещерата. Нямаше място за грешки. — Имаме съобщение за дамата в очакване.
Лодката им се чукна в ръба на площадката. Тревожно беше, че толкова много арбалети — и големи, и малки, бяха насочени към тях, за да ги усмирят. Ала офицерът пристъпи и коленичи до тях, а гласът му отекна металически през дупките за говорене на безличната маска:
— Идвате по работа на дамата в очакване?
— Да — отвърна Локи. — Кажете й точно следното: Две искри бяха запалени, два пламтящи огъня се връщат.
— Ще й предам — рече офицерът. — А междувременно…
Половин дузина офицери внимателно отпуснаха арбалетите си и излязоха иззад щитовете да извадят Локи и Джийн от лодката. Задържаха ги и ги претърсиха. Конфискуваха камите в ботушите им заедно с кесията със злато на Локи. Едно Око я огледа и я подаде на офицера.
— Соларии, господине. Конфискувате ли я?
— Не — отвърна офицерът. — Отнесете ги в покоите на дамата в очакване и ги върнете. Ако парите сами бяха способни да убият Протектора, Приори вече щяха да са го убили, нали?
10
— Какво сте направили с „Червеният вестоносец“?
Лицето на Максилан Страгос бе зачервено от виното, напрежението и изненадата. Архонтът беше облечен по-пищно, отколкото Локи го бе виждал някога — с наметало на вертикални райета от морскозелена коприна, която се редуваше с ивици златоткан плат над връхна дреха и брич, които също сияеха в златно. Носеше пръстени на всичките си десет пръста, инкрустирани с рубини или със сапфири, много близки подобия на цветовете на Тал Верар. Той стоеше пред Локи и Джийн в стая с облицовани с гоблени стени на първия етаж на Мон Магистерия, охранявана от чифт Очи. Не дадоха столове на Локи и Джийн, но и не ги вързаха, нито ги натикаха в жежката стая.
— Ние, ъъ, го използвахме, за да осъществим успешна връзка с пирати.
— Като се оставихте да го присвоят.
— С една дума, да.
— А Калдрис е мъртъв?
— От известно време.
— Кажи ми, Ламора, що за отклик очаквате, като ми носите подобна новина?
— Ами, един шибан сърдечен удар няма да е зле, но съм навит и на малко търпение, докато се доизясня.
— Да — каза Архонтът. — Продължавай.
— Когато „Вестоносецът“ бе завзет от пиратите, те взеха в плен всички ни на борда. — Локи бе решил, че разни подробности като ранявания, помиярски вахти и така нататък спокойно може да се премълчат.
— Кой?
— Дракаша.
— Замира е жива, така ли? С нейната стара „Отровна орхидея“?
— Да — отвърна Локи. — Корабът е в отлично състояние и всъщност в момента е пуснал котва на две мили, ъъ… — Той посочи с пръст нататък, където си мислеше, че е юг. — Натам.
— Посмяла е?
— Тя упражнява една тайна техника, известна като „маскировка“, Страгос.
— И значи вие сега сте… от нейния екипаж?
— Да. Дадоха на пленниците от „Вестоносецът“ шанс да докажем намеренията си, като щурмуваме следващия кораб, нападнат от Дракаша. Няма повече да видите „Вестоносецът“, тъй като беше продаден на един… барон на корабокрушенията. Но сега поне сме в положение да ви дадем онова, което искате.
— Нима? — Изражението на лицето на Страгос за миг се превърна от раздразнение в обикновена алчност. — Колко… освежаващо е да ми съобщите подобна вест вместо грубости и оплаквания.
— За грубости и оплаквания имам особена дарба. Но слушайте — Дракаша се съгласи да удари тъпана на заплахата, която вие искате. Ако тази вечер получим противоотровата си, в края на седмицата ще ви докладват за нападения по всички точки на компаса. Все едно пускаш акула в обществена баня.
— Какво имаш точно предвид под „Дракаша се съгласи“?
Да импровизира измислен мотив за Замира беше елементарно — Локи можеше да го направи и насън.
— Казах й истината — призна той. — Останалото беше лесно. Очевидно, след като си свършим работата, вие ще изпратите флотата си на юг, за да изритате шестнайсет нюанса на лайна от всеки пират от Островите на призрачните ветрове, до когото се докопате. Освен онзи, който всъщност е почнал неразборията и който удобно ще отиде да ловува някъде другаде за няколко месеца. И след като приключите със своята велика войничка, тя ще се върне у дома и ще открие, че бившите й съперници са на дъното на океана. Уви.
— Разбирам — каза Страгос. — Бих предпочел тя да не знае за действителните ми намерения…