Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Досега. Докато не накара магията си да се разпростре в пукнатините, да ги притисне.
И Морат започна да рухва.
Той се усмихна на Майев и се отдръпна от нея, без да пуска съзнанието ѝ.
Кулата пак потрепери. Дъхът пресекна в гърлото на кралицата. Не люжеш да ме оставиш така. Той ще ме намери, ще ме плени...
Както ти щеше да плениш мен? Дориан се преобрази в гарван и размаха криле в стаята.
Морат отново простена и над грохота прокънтя яростен вик, толкова пронизителен и неземен, че костите му се разтрепериха.
Предай на Ераван - каза Дориан от перваза на прозореца, - че го направих заради Адарлан.
Заради Сорша и Калтейн и всички животи, погубени с тях. Унищожени като Адарлан.
Но Адарлан можеше да бъде издигнат от разрухата. И ако не го издигнеше той, други щяха да го сторят.
Може би това щеше да е първият му и единствен дар за Адарлан като негов крал: ново начало след войната, стига да оцелееха.
Из коридорите проехтяха писъци. Дориан беше запомнил къде работят и живеят човешките слуги. Беше им осигурил безопасен път за бягство. И крепостта нямаше да се срути, докато и последният от тях не я напуснеше.
Моля те! - падна на колене Майев, когато кулата се залюля наново. - Моля те!
Трябваше да я остави на Ераван. Да я обрече на живот, на какъвто тя бе понечила да обрече него. И Елин.
Майев се преви надве, загубила контрол над съзнанието и силата си. Сякаш чакаше в отчаяние мрачния крал, от когото толкова време бягаше. Или тресящата се кула да рухне отгоре ѝ.
Дориан знаеше, че ще съжалява, че трябва да я убие тук и сега. Ала да я обрече на онова, което той самият бе преживял...
Не би го причинил на никого. Дори да им костваше цялата война.
И не смяташе, че това го прави слаб. Ни най-малко.
Отвъд прозореца вещици от Железни зъби излитаха в небето, крясъците на уивърни пронизваха въздуха, докато камъните на Морат поддаваха все повече и повече. Войниците в долината гледаха втрещено планината високо над тях. Люлеещата се кула на върха ѝ.
Моля те!, продължаваше Майев. От някой от долните етажи отново екна гневният вик на Ераван. Вече беше по-близо.
Дориан излетя в смутната нощ.
Глухите, отчаяни вопли на Майев го преследваха чак до върховете над Морат и скалата, в чиято пукнатина бе скрил Ключовете на Уирда.
Когато ги пъхна в джоба си, вече почти не помнеше собственото си име. Трите ключа пак бяха заедно.
Той за пореден път насочи магията си към съзнанието, още привързано към неговото.
И просто сряза връзката - вкупом с още една част от кралицата.
Дарбата, с която се прехвърляше от място на място. С която отваряше порталите.
Вече няма да бродиш между световете - каза, когато суровата му магия преобрази нейната. Промени цялата ѝ същност. - Най-добре си купи удобни обувки.
А сетне освободи съзнанието ѝ.
Тя му отвърна с ненавистен, несекващ писък.
Дориан се превъплъти в голям, свиреп уивърн. Просто животно, изпратено на север да носи провизии на въздушния легион.
Крал - можеше да бъде крал на Адарлан през последните дни от живота си. Да заличи грозното петно върху лицето му. И да му предложи ново начало. За да се превърне в кралството, което трябваше да бъде.
Той улови бързия порив на вятъра и полетя стремглаво.
Погледна зад себе си към планината и долината, пропити с вонята на смърт, към мястото, родило толкова ужасни неща. След това се усмихна и срути кулите на Морат.
79
Ирен ненавиждаше Ферианската падина. Ненавиждаше нагнетения въздух между двата гигантски върха, изпражненията от уивърни и костите, осейващи скалистата земя, вонята, която изпускаха всички пещери и пукнатини в планината.
Поне сега беше празна. Макар че още не бяха сигурни дали това е добре.
Двете армии изпълниха падината. Войниците на Хасар вече се подготвяха да прекосят обратно Ейвъри и да се върнат в гъстия Оуквалдски лес - преход, който щеше да отнеме цяла вечност, въпреки че рукините щяха да пренесат фургоните и по-тежкия багаж. После тръгваха на север през гората по древния път, следващ северния ръкав на Ейвъри.
- Подай ми ножа - каза Ирен на лейди Елида, посочвайки с брадичка към комплекта инструменти.
Върху одеяло в един от покритите фургони лежеше даргански войник в безсъзнание с обляно в студена пот чело. Не го беше прегледала лечителка, след като бе получил порезна рана в битката за Аниел, и когато тази сутрин се беше свлякъл от коня си, го бяха довели при Ирен.