Приключенията на Казанова

Понеже офицерът, който ми бе дал разписката за шест цехина, не дойде в края на седмицата, когато го срещнах на улицата, аз му казах, че не се считам повече задължен да мълча за дълга му.

Вместо да ми се извини, той отговори нагло:

— Все ми е едно!

Тъй като този отговор ми се видя обиден, мислех да поискам удовлетворение, но на следващия ден О’Нейлан ми каза, че капитан Лаурент се е умопобъркал и са го затворили. По-късно той оздравя, но поради лошо поведение бе изключен от корпуса.

О’Нейлан, смел като меча на Баярд138, падна десет години по-късно в битката за Прага. Такъв, какъвто бе, той трябваше да стане жертва или на Марс, или на Венера. Ако притежаваше смелостта на лисица, вероятно щеше да е още жив, но той бе смел като лъв! За един войник това е добродетел, но за офицер е почти грешка. Който презира опасностите, осъзнавайки причините, е достоен за висока почит, но който не ги познава, се спасява само по чудо или без заслуга. Между това, истински големите бойци трябва да се тачат, защото тяхната неукротима храброст може да бъде подтикната само от един висок дух, от една добродетел, която ги издига над останалите смъртни.

Всеки път, когато си помисля за принц Карл дьо Лин, проливам сълзи. Той е бил храбър като Ахил, но Ахил е бил неуязвим за стрелите, така че принцът може би щеше да живее по-дълго, ако по време на битката си беше спомнил, че е смъртен. Кои се онези, които са го познавали и които не са пролели сълзи при спомена за него? Той бе красив, благ, учтив, много начетен, любител на изкуството, весел, забавен в разговорите си, верен в познанствата си и винаги в неизменно добро настроение. Злощастна и ужасна революция! Един топовен изстрел го бе откъснал от семейството му, от приятелите му и от щастието, което дотогава му се бе усмихвало.

Принц фон Валдек също заплати своята благородна неустрашимост с едната си ръка! Говори се, че той се утешава за тази си загуба с мисълта, че и с тази, която му е останала, може пак да командува армията.

О, вие, които презирате живота, кажете ми, мислите ли, че с това презрение ставате по-достойни?

Представленията в операта започнаха непосредствено след Великден. Аз ходех там всеки ден, защото, оздравял вече напълно, поднових стария си начин на живот. Радвах се, като виждах, че Балети приема своята приятелка в много благоприятна светлина. Не ходех при тях често, но той идваше почти всяка сутрин да закусваме заедно.

Балети често ми говореше за една стара артистка, която напуснала театъра преди двадесетина години. Тя твърдяла, че е била приятелка на баща ми. Един ден ме обзе силно желание да я видя и той ме заведе при нея.

Видях една старица, чийто накит ме изненада толкова, колкото и цялата й личност. Въпреки дълбоките бръчки, лицето й бе набелено и начервено, а съвсем черните й вежди дължаха цвета си само на китайския туш. Беше оставила да се гледат половината от повехналите й отвратителни гърди. Човек не би могъл да се излъже и относно изкуствените зъби. Носеше лошо залепена перука, под която се виждаха няколко косъма, избягнали опустошението на старостта. Треперещите й ръце при допира ни разтрепериха и моите. Миришеше от двадесет крачки на амбра. Неестественото й държане ме отвращаваше и същевременно ме караше да се смея. Съвсем изисканото й облекло преди двадесет години сигурно би могло да мине за най-нова мода. Гледах с ужас страшните следи на отвратителната възраст върху едно лице, което, преди да го сбръчкат и унищожат годините, вероятно е било много красиво. Но това, което най-много ме учуди, бе детинското безсрамие, с което този измет на времето излагаше своите увехнали прелести.