Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Постави счупения нож до стената, за да може да го намери отново, и продължи да търси. Напипа няколко предмета, чието предназначение не можа да установи — камъни с толкова причудлива форма, че едва ли бяха естествени, парчета от счупен глинен съд и трески от строшено дърво, дори скелетите на някакви дребни животни, но едва когато стигна до другия край на пещерата, най-после намери нещо наистина полезно.

Вцепенените му подпухнали пръсти докоснаха нещо влажно. Рязко дръпна ръка, след което отново посегна бавно. Беше каменна чаша, пълна до половината с вода. На земята до нея, невероятно като чудо в Книгата на Ейдон, напипа нещо като комат баят хляб.

Моментално го сграбчи, но се сети за Гутулф. Поколеба се, но стомахът му се разбунтува и той отчупи малък залък, потопи го във водата и го лапна. Изяде още два залъка по същия начин, след което внимателно взе чашата с разтрепераната си от болка ръка и запълзя към мястото, където лежеше Гутулф. Потопи пръсти във водата и тръсна няколко капки в устата на графа. Чу слепецът да преглъща жадно. След това отчупи залък хляб, накисна го и го постави в устата му. Гутулф не затвори уста, сякаш бе неспособен да го сдъвче и да преглътне. След малко Саймън го извади и го изяде. Усети да го връхлита изтощение.

— После — промълви на Гутулф той. — Ще ядеш после. Ще оздравееш, и аз ще оздравея. И ще се махнем оттук.

„Тогава ще отнеса Блестящ гвоздей в кулата. Тъкмо затова трябваше да оживея“.

— Магьосническото дърво е в пламъци, градината гори… — Графът се загърчи и се заизвива. Саймън дръпна чашата встрани, изтръпнал от ужас да не я разлее. Гутулф простена: — Руакха, руакха Асу'а!

Дори на разстояние от него се усещаше топлината, която излъчваше.