Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— А сега какво? — попита Слънчевия с нещо, което изглеждаше на Фурията пресилено самохвалство.

Копринения посочи ред фенери.

— Запалете ги.

Фурията и Джалор го направиха, Копринения насочи вниманието си към чакаловата глава. Застанал точно пред нея, той изписа с ръце във въздуха сложна усукана шарка, а после заговори на език, който Фурията не разпозна. Стърженето на камъка извести, че гърлото на чакала отново се отваря със скърцане.

— Защо първия път не направи просто това? — ядосано попита Слънчевия.

— Защото сега отиваме на друго място.

И наистина, между зиналите челюсти, където трябваше да започва гърлото, зееше тъмен каменен проход с железни стъпала. От тунела, който бяха следвали, нямаше и следа. Копринения ги поведе навътре и надолу. Фурията си рече, че ако Треперко бе още с тях, щеше да пита нещо като: „Той как го направи?“

Слязоха надолу по дълъг улей, изпълнен — да сме признателни — със сухия прашен въздух на място, по което никога не са се стичали лайна. Улеят свърши в тясно правоъгълно помещение, заградено от неравно одялани варовикови блокове. Сложни геометрични фигури покриваха блоковете на тавана, четирите стени и пода. Дори Фурията, незапозната с магията, можеше да разпознае многопластови свързани прегради или написани заклинания, или пресичащи се един с друг Лабиринти. Част от една от стените бе разрушена и огромните камъни, много по-големи, отколкото който да е човек би могъл да отмести — освен може би Ал, — бяха хвърлени настрани. Нататък вървеше нисък спускащ се проход, явно издълбан в самата разположена под града вулканична скала. Копринения отново ги поведе, последван от Рел. Фурията ги съпровождаше близо до тила, точно пред Джалор, и фенерът й освети изкъртените и разкъсани останки от ред прегради, поставени напряко на прохода — първо, медна плоча, дебела колкото три от пръстите й, пробита като от удар със сила; после, разтопена плоча от нещо, което тя разпозна като подсилено сребро; най-накрая — строшена и изкривена навън желязна плоча. Определено не Ал.

Проходът свърши в голяма зала, където стъпките и сумтенето им отекваха, докато изправяха гърбове и се протягаха. От тъмнината изникнаха и ги посрещнаха три призрачни образа — Ал и братята му Тал и Лар. Прахта и потта бяха наклепали дрехите им почти до черно. Към тях влажно се захилиха кривите усмивки и Фурията се почувства много неуютно.

— Тук ли е? — попита Сторо и гласът му изкънтя в безмерната тишина на залата.

Копринения кимна.

— Келанвед не е построил това, нали? — попита Фурията, втрещена от размера на съоръжението.