Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Бих искал да знам, какво става в Гондор? – побърза да смени очевидно неприятната му тема Дребосъка. – Дали са тръгнали срещу Минас-Тирит? Или към Каир Андрос?

- Почакай, сега ще разберем всичко – успокои го Торин.

И действително, кралят на Пределите не държа дълго войската си в неизвестност. Военният съвет трябваше да се състои по-късно, както разбра хобитът, но щом владетелят получи вестите и след като размени няколко думи с приближените си, той излезе при воините, мълчаливо очакващи думите му.

Той се оказа невисок мъж, което беше странно за роханец. Краката му изглеждаха криви от постоянна езда, но той се славеше като най-отчаяният храбрец сред поданиците си, бе смел воин и човек, чужд на високомерието и горделивостта. Поданиците му го обичаха искрено.

Кралят се забави, оглеждайки войската. А сетне разсече с длан въздуха и без всякакви предисловия се провикна:

- Преди два дни врагът е нахлул в Северен Итилиен! Южно от Емин Муил те се опитват да преминат на нашия бряг! Многобройни са и битката е жестока! Господарят на Мундбург ни известява, че следва да очакваме атака всеки момент! Той ни моли – не ни заповядва, а ни моли! – да не дадем на ордите, които сега ни противостоят, да се присъединят към онези, които щурмуват гондорските граници! Главният удар те нанасят на юг! И затова – в бой, воини! За Еорлингите!

- За Еорлингите! – подхвана тълпата бойния вик на Рохан.

- Хилядниците да поставят всички по местата им! – изкомандва кралят и отново се скри зад покривалото на шатрата.

Фолко разбираше – сега вътре ще започне най-важното – военен съвет, на който се претегля всяка частичка от дошлите новини. Той много би дал за да разбере какво се говори там, но за да заслужи пак да го слушат крале и владетели, би му се наложило отново и отново да разказва всички перипетии на тяхното дълго и, уви, безплодно странстване, а на хобита дори не му се искаше да мисли за неизпълнения Дълг. Не, нека по-добре си остане редови воин, но тъй ще се сражава само за себе си. Слабост? Да, явно, но след поражението, което претърпяха край Дол-Гулдур, толкова просто няма да се оправиш, пък нека и отървал се без нито една драскотина...

- Главният удар е на юг... Нещо не ми се вярва – промърмори Торин, като изслуша казаното от краля.

- На мен също – кимна Атлис. – Освен ако този Господар наистина не си е изгубил ума. Сега не е Третата епоха и не е времето на Войната за Пръстена, когато врагът можеше за един дневен преход да се озове под стените на Минас-Тирит и само при мостовете на Осгилиат да срещне слаба съпротива!