Гравитационна дъга [bg]

В действителност съвсем скоро и той също ще се натъкне на своята Лизаура, с която ще прекара известно време и после отново ще я напусне. Минезингерът изоставил горката жена и тя се самоубила. Не е много ясно на какво Слотроп ще остави Грета Ердман. Тя чака в Нойбабелсберг748 на брега на река Хавел, по-безлична и незначителна от собствените й образи, които ще оцелеят като неопределено брой филмови копия тук-там из Зоната и дори отвъд океана… Всички отзивчиви и любезни осветители, които някога са слагали специално за нея пурпурен филтър на основния прожектор са отишли на война или на смърт, и на нея й остава единствено безразличната Божия слънчева светлина носеща пълно обезцветяване и ужас… Вежди оскубани до тънки дъги, дълга нашарена със сиви нишки коса, ръце натежали от множество грозни пръстени с всевъзможни разноцветни полупрозрачни камъни, тъмни костюми „шанел“ отпреди войната, без шапка, шалове, винаги с цвете: непрекъснато преследвана от централноевропейски нощен шепот, който подобно на берлинските кожени завеси обгръща още по-призрачно нейната дебелееща опустошена красота, колкото повече приближават един към друг тя и Слотроп…

Ето как се запознават. Една вечер Слотроп излиза да пообере зеленчуковата градина в парка. Хиляди хора живеят на открито. Предпазливо заобикаля техните огньове… Нужна му е само шепа зеленчуци, някой друг морков или глава кръмно цвекло, колкото да залъже глада. Забележат ли го, хвърлят камъни, парчета дърво, а веднъж неотдавна запращат по него стара граната, която не експлодира, но в замяна на това Слотроп се насира моментално, тъй както стои.

Нея вечер той броди в кръг някъде близо до Гросер Щерн. Комендантският час отдавна е започнал. Над града се стелят миризмите на изгнило и пушек от изгоряло дърво. Сред останките на разбити на прах каменни глави на маркграфове и курфюрсти, по време на огледа на една перспективна на вид зелева леха, Слотроп внезапно улавя миризмата на, съвсем ясно и несъмнено, не, не може да бъде, ама да, може, това е МАРИХУАНА! И-и-и въпросната цигара гори някъде съвсем близо. Тук са долетели посипаната с преливащо златисто зеленина от полегатите хълмове на Ер Риф749 и смолисто-благоуханните летни цветя, които запленяват обонянието му по пътя през изпотъпкана трева и храсти, под изпотрошените дървета и това, което е накацало по клоните им.

Точно така, в яма от изтръгнато дърво, чиито дълги корени украсяват сцената като аванпост на гномове, Слотроп открива някой си Емил („Зойре“) Бумер750, преди години най-прословутият обирджия и наркоман във Ваймарската република, и по една красавица от двете му страни, които си предават в кръг някаква приятна на вид оранжева звездичка. Пустият му развратен старчок. Още преди да се опомнят, Слотроп скача върху тях. Бумер се усмихва, протяга ръка и предлага остатъка от това, което са пушили на Слотроп, който го получава с дългите си мръсни нокти и кляка. Уха-а!

— Was ist los?751 — пита Зойре. — Попадна ни огромно количество марихуана. Аллах ни се усмихна, всъщност той се усмихна на всички, обаче ние се случихме точно на неговата пряка линия на прицела…