Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— През цялото време?
— Да. Една магьосница или магьосник се докосват до силата си само когато имат нужда от нея. Тя бъде различна. Поради някаква причина докосва силата си непрекъснато. Никога не съм я усетила да се разделя с нея, също както с цветните парцалчета. Бъде много странно.
Лунета с мъка се изкачи в каретата и двете моментално млъкнаха. Стовари се на седалката срещу тях и им се усмихна мило. Явно беше в добро настроение. Калан и Ейди също й се усмихнаха. Щом каретата тръгна, Калан се намести на седалката и използва възможността да погледне през прозореца. Не забеляза сбързове наблизо, но това не означаваше, че няма.
— Не бъдат с нас — каза Лунета.
— Моля? — внимателно попита Калан.
— Сбързовете бъдат тръгнали.
Всички се хванаха за дръжките на вратите, каретата заподскача по неравния път.
— Казаха да продължим сами.
— Накъде? — попита Калан, надявайки се да завърже разговор.
Очите на Лунета се оживиха под плътното чело.
— Към Двореца на пророците. — Тя с вълнение се наведе напред. — Това бъде място, пълно с вещици.
Ейди се намръщи.
— Ние не бъдем вещици.
Лунета примигна.
— Тобайъс казва, бъдем вещици. Тобайъс бъде командващият генерал. Тобайъс бъде велик човек.
— Ние не бъдем вещици — повтори Ейди. — Ние бъдем жени с дарба, дадена ни от Създателя на всички неща. Създателят не би ни дарил с нещо зло, нали?
Лунета не се поколеба дори за миг:
— Тобайъс казва, че Пазителят ни е дал зла магия. Тобайъс никога не бъде в грешка.
Ейди се усмихна на постепенно намръщилото се лице на Лунета.
— Разбира се, че не, Лунета. Твоят брат явно е велик и силен човек, точно както ти казваш. — Ейди намести дрехата си и преметна крак връз крак. — Ти мислиш ли, че бъдеш зла, Лунета?
Лунета сбърчи замислено чело.
— Тобайъс казва, аз бъда зла. Той се опитва да ми помогне да бъда добра, да се измъкна от грозната ръка на Пазителя. Аз му помагам да изкорени злото, за да изпълни волята на Създателя.
Калан осъзна, че така Ейди няма да постигне нищо, освен може би да ядоса Лунета. Затова смени темата, преди нещата да са стигнали твърде далеч. В крайна сметка Лунета беше тази, която можеше да управлява яките им.
— Била ли си преди в Двореца на пророците?
— О, не — отвърна Лунета. — Това ми бъде за пръв път. Тобайъс казва там бъде свърталище на злото.
— Тогава защо ни води там? — попита небрежно Калан.
Лунета сви рамене.
— Пратениците казаха, че трябва да отидем там.
— Пратениците?
Лунета кимна.
— Сбързовете. Те бъдат пратеници на Създателя. Казват ни какво да правим.
Калан и Ейди притихнаха изумени. Най-накрая Калан успя да проговори:
— Ако е свърталище на злото, не е ли странно, че Създателят иска да отидем там! Твоят брат явно не вярва много на пратениците на Създателя. — Калан бе видяла Броган да изпраща с намръщен поглед сбързовете, отдалечаващи се към гората.
Мънистените очи на Лунета се спряха между тях.
— Тобайъс каза да не говоря за тях.
Калан сключи пръсти на коленете си.
— Не мислиш, че пратениците биха навредили на брат ти, нали? Искам да кажа, щом Дворецът е свърталище на злото, както казва брат ти…
Прегърбената жена се наведе напред.
— Няма да им позволя. Мама каза, че винаги трябва да бдя над Тобайъс, защото той бъде по-важен от мен. Тобайъс бъде човекът.
— Майка ти защо е…
— Мисля, че вече бъдем тихи — застрашително каза Лунета.
Калан се отпусна назад на седалката и се загледа през прозореца. Явно не беше нужно много, за да ядоса човек Лунета. Реши, че засега е по-добре да я оставят на мира. Тя вече бе опитала какво може да направи с яките им по настояване на брат си.
Калан наблюдаваше изнизващите се пред погледа й сгради на Танимура и се опитваше да си представи Ричард на това място, той бе живял тук, бе гледал същите гледки. Това я накара да се почувства по-близо до него, видяла неща, които и неговите очи са виждали. Пронизващият копнеж в сърцето й се поотпусна.
„Скъпи Ричард, моля те, не влизай в капана, за да ме освободиш. Остави ме да умра. Вместо това спаси Средната земя.“
Калан бе виждала какви ли не градове, беше ходила навсякъде в Средната земя и този тук не бе много по-различен. В покрайнините се виждаха порутени хижи, много от тях просто паравани, закрепени за някои от по-старите, полупорутени сгради и складове. С приближаването си към града сградите ставаха по-големи, появиха се всякакви магазини. Минаха покрай няколко големи пазара, кипящи от народ в разноцветни одежди.
Над целия град се извисяваше неспирният удар на барабани. Бавно, разяждащо нервите. Лунета започна да се оглежда за източника и по погледа й Калан разбра, че и на нея не й харесва. През прозореца Калан видя, че Броган язди близо до каретата и че барабаните също му действат на нервите.