Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Романда стисна устни. Шарина щяла да се ядоса. Тази жена беше показателна за всичко грешно с това позволяване на жени над осемнайсет да влязат в редовете на новачките. Потенциалът й беше повече от невероятен, но не в това беше въпросът. Шарина Мелой беше пробив. Но как да се отървеш от нея? От нея, както и от всички жени, чиито имена бяха вписани в Книгата на новачките, преди всичко. Възможностите да се изключи жена, след като името й е влязло в Книгата, бяха строго ограничени. За жалост през годините бяха открити много жени, излъгали за възрастта си, за да получат достъп до Кулата. Само с няколко години в повечето случаи, но това, че им бе разрешено да останат, създаваше прецедент. А Егвийн ал-Вийр беше въвела друг, още по-лош. Трябваше да има някакъв начин да се преодолее това.
— Може ли да направя разговора ни личен? — попита Нисао.
— Щом искаш. Научи ли нещо за преговорите?
Въпреки плена на Егвийн разговорите под павилиона в подножието на моста в Дарейн продължаваха. По-скоро подобието на разговори. Бяха фарс, игра на глупав инат, но все пак беше необходимо да ги държат под око. Вирилин беше заграбила за себе си повечето работа, като се бе позовала на правата на Сивата Аджа, но Магла намираше начини да се вмъква при всяка възможност, а също и Сароя, Такима и Файсел. Освен че никоя от тях като че ли не разчиташе на другите, че ще доведат преговорите до успешен край — или до какъвто и да било край, — всички, те като че ли преговаряха в полза на Елайда. Какво пък, това като че ли не беше чак толкова лошо. Упорито се противопоставяха на нелепото й настояване Синята Аджа да се разтури и държаха, макар и не достатъчно твърдо, Елайда да отстъпи, но ако тя — както и Лелейн, принудена бе да признае — от време на време не се противопоставяха, като нищо можеше да се съгласят с някои от омразните условия на Елайда. Светлина, понякога като че ли буквално забравяха целия смисъл на похода към Тар Валон!
— Налей ни чай — подкани я тя и махна към дървения поднос върху двата сандъка, със сребърна кана и няколко калаени чаши на него. — И ми разкажи какво чу.
Сиянието обкръжи за миг Нисао, щом запреде преградата около шатрата и стегна сплита. После напълни двете чаши и отвърна:
— За преговорите нищо не знам. Искам да те помоля да поговориш на Лелейн.
Романда взе подадената й чаша и отпи бавно, за да й остане време Да помисли. Добре поне, че чаят беше нормален. Лелейн ли? Какво можеше да има около Лелейн, че да трябва преграда? Всичко, което можеше да й осигури лост срещу нея, щеше да е от полза. Твърде самодоволно се държеше напоследък. Тя се измести леко на възглавницата.
— За какво? Защо сама не поговориш с нея? Не сме паднали толко-ва ниско, както Бялата кула на Елайда.
— Говорих вече. По-скоро тя ми говори, и то доста твърдо. — Седна, остави чашата на масата и бавно почна да оправя диплите на полата си на жълти ивици. И тя май се опитваше да спечели време. — Лелейн настоя да престана да разпитвам за Аная и Кайрен. Според нея убийствата им били работа на Синята Аджа.
Романда изсумтя и отново се намести на стола. Дървените корици на книгата много убиваха отдолу, ръбовете им се забиваха в кълката й.
— Това е пълна глупост. Но ти защо си разпитвала? Не помня да си била толкова любопитна за такива неща.
Нисао допря чашата до устните си, но отпи едва-едва. Остави я и изведнъж сякаш стана по-висока, толкова вдигна гръб. Врабец, превърнал се в ястреб.
— Защото Майката ми заповяда.
Романда едва успя да скрие изненадата си. Тъй. Отначало бе при-ела Егвийн по същата причина, заради която подозираше, че са я приели останалите Заседателки. Лелейн поне го бе направила заради това, след като бе разбрала, че не може да спечели епитрахила и жезъла. Едно кротко и отсъпчиво момиченце щеше да е кукла в ръцете на Съвета и Романда твърдо смяташе да е тази, която ще дърпа конците, и нямаше начин да бъде спряна, освен ако не въстанеха срещу втората Амирлин, което със сигурност щеше да сложи край на бунта срещу Елайда. По-късно като че ли стана ясно, че истинската кукловодка е Сюан. Сигурно и Лелейн беше скърцала със зъби не по-малко от нея заради това. Егвийн сега беше в ръцете на Елайда, но на няколкото срещи бе останала хладна и сдържана, уверена в действията си и в каузата на Сестрите извън стените на Тар Валон. Макар и с неохота, Романда бе започнала да изпитва уважение към момичето. С голяма неохота, но не можеше да го отрече. Сигурно беше заради самата Егвийн. Съветът здраво държеше сънебродния тер-ангреал и макар никоя да не можеше да намери онзи, който Леане беше заела преди ужасната нощ, двете със Сюан буквално се бяха стиснали за гърлата. Никакво съмнение не можеше да има, че Сюан се промъква в Тер-айеран-риод, за да посъветва Егвийн какво да говори. Дали Нисао беше стигнала до същото заключение за Егвийн, без да я е виждала в Невидимия свят? Не можеше да престане да мисли за това.