Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Ела и си изтегли една от тези хартийки! — усмихнал се халифът.
— Нали искаше да ставаш рибар? Май днес си решил да ставаш звездоброец? — усмихнал се Халифа. — Да знаеш: който има много занаяти, все беден ходи!
— Вземай бързо хартийката без приказки, изпълнявай повелята на емира на правоверните! — викнал му Джаафар.
Пресегнал се Халифа и си помислил: „Вече няма да цаня този свирач да лови с мене риба!“ Взел една хартийка, протегнал я към халифа и рекъл:
— Е, и какво излезе от нея, свирачо?
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че халифът взел хартийката, подал я на везира Джаафар и наредил:
— Чети какво е написано в нея!
— Там е написано: „Да му се ударят сто тояги!“ — отговорил Джаафар.
Халифът наредил да ударят сто тояги на Халифа. Изпълнили повелята му, рибарят се надигнал и рекъл:
— Аллах да прокълне тази игра, Дебело шкембе!
— О, емир на правоверните! — заговорил Джаафар. — Този бедняк дойде при реката — как ще го върнеш жаден? Нека си изтегли още едно късметче, за да си отиде, но не толкова беден!
— Ако той си измъкне късметче със смърт, аз непременно ще го погубя и ти ще бъдеш причина за това! — рекъл халифът.
— Ако умре, поне ще си отдъхне! — рекъл Джаафар и наредил: — Вземи хартийка и моли решение от Аллаха!
Протегнал рибарят ръка, изтеглил хартийка, подал я на Джаафар, а той я прочел и замълчал.
— Защо мълчиш? — запитал халифът.
— О, емир на правоверните! — отговорил той. — На хартийката е написано: „Нищо да не се дава на рибаря!“
— Значи той при нас късмет няма! — рекъл халифът. — Кажи му да се маха от очите ми!
— Заклевам те в името на славните ти прадеди! — възкликнал Джаафар. — Нека да изтегли и трети късмет!
— Нека да изтегли още един, но той ще е последният!
Протегнал ръка рибарят, изтеглил трета хартийка, а в нея било написано: „Да се даде на рибаря един динар!“
— Аз ти исках късмета, но Аллах не пожела да ти даде повече от един динар! — рекъл Джаафар на Халифа.
— Сто тояги за динар е голяма печалба! — възкликнал Халифа. — Аллах здраве да не ти дава!
Халифът се засмял, а Джаафар дал динар на Халифа и го извел навън. При портата го забелязал евнухът Сандал и му викнал:
— Ей, рибарю! Няма ли да разделиш с нас нещичко от онова, което ти даде емирът на правоверните?
— Прав си, Рижавия! — отвърнал Халифа. — Значи искаш да си го разделим! Аз изядох сто тояги и взех един динар — той е половината ми печалба, която ти отстъпвам!
Хвърлил динара на евнуха и си тръгнал с разплакани очи. Евнухът разбрал, че говори истината, и викнал на слугите да го върнат. Довели пак рибаря пред него, той бръкнал в джоба си, измъкнал от там червена кесия, развързал я и я опразнил — вътре имало точно сто динара.
— Вземи това злато за рибата си, рибарю, и си върви!
Зарадвал се Халифа, забравил за боя, взел стоте динара и още динара на халифа отгоре и си тръгнал. И тъй като всевеликият Аллах желаел да се извърши онова, което е предопределил, рибарят минал край пазара и видял голям кръг хора, сред тях седял старец, пред него — сандък, на сандъка седял евнух, а старецът викал:
— Търговци, хора паралии, който бърза — ще спечели! Кой ще плати нещо за този непознат сандък от дома на госпожа Зубейда? Колко ще наддавате?
— За бога, това е опасна работа! — казал един от търговците. — Но вземам сандъка за двайсет динара!
— Петдесет динара! — викнал друг.
Така наддавали, докато цената не стигнала сто динара и посредникът запитал:
— Ще даде ли някой повече?
— Аз давам сто и един динар! — викнал Халифа рибарят.
Търговците помислили, че се шегува, засмели се и рекли:
— Евнух, дай му го за сто и един динара!
— За бога, само на него ще го продам! — викнал евнухът. — Вземи го, рибарю, Аллах да те благослови и давай парите!
Измъкнал Халифа златото, дал го на евнуха и пазарлъкът свършил. Евнухът раздал златото на бедните още там, върнал се в двореца и съобщил на Зубейда какво е направил.