Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

— Моля те, Том. Пази се. Виждаш, семейството се разпада. Пази се.

— Ще гледам да се пазя, майко. Само че трудно ще се въздържа, когато почне да ме гази някой от онези с дебелите задници. Да е по закона, разбирам. Но няма такъв закон да се подпалват лагерите.

Камионът друсаше. Напред се показа малка редица червени фенери, която преграждаше пътя.

— Сигурно някакво отклонение — рече Том. Той намали скоростта и спря и още в същата минута камионът бе заобиколен от цяла тълпа. Едни държаха в ръце кирки, други — пушки. Някои имаха каски, а останалите — фуражки на Американския легион54. Един от тълпата надникна в кабината и топлият дъх на уиски изпревари думите му.

— Къде сте тръгнали? — Той просто навря червената си физиономия в лицето на Том.

Том замръзна. Ръката му се плъзна надолу и напипа крика. Майката с все сила го стисна за лакътя. Том каза:

— Ние… — и изведнъж в гласа му прозвучаха угоднически нотки. — Ние не сме тукашни — рече той. — Казаха ни, че имало някакъв си окръг Тюларе, там сме могли да получим работа.

— Не си тръгнал накъдето трябва, миличък. В нашия град не ни трябват никакви мръсни оки.

Ръцете и раменете на Том сякаш се вкамениха, по тялото му преминаха тръпки. Майката все още стискаше лакътя му. Въоръжените хора стояха пред колата. Някои от тях, за да приличат на военни, носеха мундири и широки кожени колани.

Том жално попита:

— А накъде се пада това, мистър?

— Обръщай назад и карай на север. И да не си се мяркал тук преди беритбата на памука.

Том целият трепереше.

— Слушам, сър.

Той даде заден ход, обърна камиона на шосето и пое обратно. Майката пусна лакътя му и леко го потупа. А той целият се тресеше, мъчейки се да сподави плача си.

— Нищо — каза майката. — Нищо.

Том се изсекна през прозореца и изтри очите си с ръкав.

— Кучи синове!…

— Добре направи — рече нежно майката. — Много добре направи.

Том сви по един страничен чер път, измина около сто ярда55 и угаси мотора и фаровете. Той слезе от колата, взел със себе си крика.

— Къде отиваш? — попита майката.

— Просто ще огледам пътя. На север няма да вървим, каквото ще да става. — Червените фенери се движеха нагоре по шосето. Том видя как те отминаха мястото, където черният път излизаше на шосето, и продължиха напред. Не след дълго откъм Хувървил се чуха гласове и писъци и към небето лумнаха ярки пламъци. Те се издигаха все по-високо и със сухо пращене се разляха и встрани. Том седна в кабината, обърна камиона и без да запалва фаровете, пое нагоре по черния път. Като излезе на шосето, той отново зави на юг и запали фаровете.