Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Том се изправи, вдигна отпуснатото, безчувствено тяло и го метна на раменете си. Той се олюляваше под тежестта на товара. Безжизнените ръце на Джон го удряха по гърба; Том дишаше тежко, крачейки бавно нагоре по насипа към шосето. По едно време по шосето се зададе автомобил и освети Том с фаровете си. Автомобилът забави за миг скоростта си и после бързо изчезна в мрака.
Том едва си поемаше дъх, вървейки през Хувървил към камиона на Джоудови. Чичо Джон се свести и почна слабо да се съпротивява. Том внимателно свали товара си на земята.
Палатката бе вече развалена. Ал подаваше вързопите в камиона. Брезентът беше готов да покрие отгоре багажа.
Ал каза:
— Бърже се е наредил.
Том отвърна, сякаш се извиняваше:
— Трябваше да го ударя малко, та да го приспя, бедния. Защото не искаше да дойде.
— Силно ли го удари? — попита майката.
— Не, не много силно. Скоро ще се съвземе съвсем.
Чичо Джон лежеше на земята. Беше му поприлошало. Той повръщаше, като леко се давеше.
Майката рече:
— Порцията ти картофи остана, Том.
Том се изкиска:
— Сега и хапка не ми се слага в устата.
Бащата извика:
— Край! Връзвай брезента, Ал.
Камионът бе готов за път. Чичо Джон заспа. Докато Том и Ал го вдигаха и натъкмяваха върху багажа, Уинфийлд, застанал зад камиона, се преструваше, че повръща, подражавайки на чичо Джон, а до него Рути затискаше устата си с ръка, за да не прихне.
— Готово! — каза бащата.
Том попита:
— А къде е Розашарн?
— Ето я — отвърна майката. — Ставай, Розашарн. Веднага тръгваме.
Роуз от Шарън седеше мълчаливо, оборила глава на гърди. Том се приближи до нея.
— Хайде, качвай се в камиона — каза той.
— Няма да тръгна с вас. — Тя не вдигна глава.
— Няма какво, трябва да дойдеш.
— Искам да бъда с Кони. Няма да тръгна без него.
На пътя, който водеше от лагера до шосето, излязоха три коли — стари, натъпкани с хора и всякаква покъщнина. Те вървяха и подрънкваха, осветявайки със слабите си фарове пътя.
Том рече:
— Кони ще ни намери. Помолих в бакалницата да му предадат къде сме заминали. Той ще ни намери.
Майката се приближи и застана до него.
— Хайде, Роуз. Хайде, мила — меко каза тя.
— Искам да го чакам.
— Не бива. — Майката се наведе, хвана Роуз от Шарън под ръка и й помогна да стане.
— Той ще ни намери — рече Том. — Не се безпокой. Ще ни намери. — Те вървяха от двете й страни.
— Може да е отишъл да купи книгите, по които ще учи — каза Роуз от Шарън. — Може да е намислил да ни изненада.
Майката рече:
— Може и така да е. — Двамата доведоха Роуз от Шарън до камиона, помогнаха й да се качи горе и като се пъхна под брезента, тя се скри в тъмнината.
Брадатият от покритата с трева колиба плахо се приближи до камиона. Той се въртеше край него, сложил ръце на гърба.
— Нямате ли нещо ненужно, което би могло да ни послужи? — попита той най-сетне.
Бащата отвърна:
— Не. Нямаме нищо за оставяне.
Том попита:
— А вие нима не заминавате?
Брадатият дълго го гледа.
— Не — отговори той накрая.
— Но нали ще запалят лагера?
Неуверените очи сведоха поглед към земята.
— Знам. Не ни е за пръв път.
— Защо тогава ще останете?
Смутеният поглед за миг се задържа върху лицето на Том, отразил червената светлина на гаснещия огън, и отново се плъзна надолу.
— И аз не знам. Много време иска събирането на багажа.
— Но като изгорят лагера, нали ще останете само с дрехите на гърба си?
— Знам. Вие наистина ли нямате нищо, което би могло да ни послужи?
— Не, вземаме всичко със себе си, до едно — отговори бащата.
Брадатият се повлече към колибата си.
— Какво му е? — попита бащата.
— Побъркал се е — отвърна Том. — Един човек ми каза — от побоя на полицаите било. Все по главата го били.
Още няколко коли, наредили се една след друга, излязоха от лагера и свиха към шосето.
— Хайде, татко. Време е да тръгваме. Чуй какво: ти, аз и Ал ще сме в кабината. Майка ще се качи горе. Или не. Майко, ти ще седнеш между мен и татко в кабината. Ал! — Том пъхна ръка под седалката и измъкна оттам един голям френски ключ. — Ал, ти седни отзад. Вземи това. За в случай на нужда. Ако някой се опита да се качи горе — цапни го по главата!