Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Можеш да се гордееш с мен! Сутрин свиря на пиано, следобед меся тесто…
— Ти нямаш работна виза! Ти си извън закона! — възкликваше стара майка.
— Аха… значи, знаеш, че за работа тук е нужно да има специално разрешение! Я виж ти, стара майко, много си наясно с нещата. Страхотно си отворена!
— През войната се налагаше и аз да се ограничавам! Както всички останали, и аз имах купони за храна… и слагах много по-малко масло в кекса.
— Ето защо поданиците ти те обожават, стара майко! Защото имаш сърце…
Тя се засмиваше кратко и отривисто.
— Излагаш се на риска да бъдеш изгонен и да ти забранят да пребиваваш в страната! И тогава край на училището, край на плановете за бъдещето, край на всичко…
— Така е, но отзад има една тайна вратичка, която излиза право на улицата. Ако се появят, изчезвам на бегом!
Тя се прокашляше и добавяше, много мило от твоя страна, че ми се обаждаш. Обаждаш ли се и на майка ти, да я държиш в течение на работите ти?
Все още нямаше смелост да й се обади, пишеше й имейли. Разказваше й за ежедневието си. Добавяше, че един ден ще си поговорят на живо, истински. След като превъзмогне гнева си.
Не знаеше точно какво бе предизвикало гнева му.
Както и не можеше да каже срещу кого бе насочен гневът му.
Жозефин не се разделяше с дневника на Свенливия младеж. Упорито продължаваше да разлепва търпеливо страниците една по една на парата на чайника с помощта на фино острие на нож, като внимаваше парата да не заличи записките. Пъхаше всяка страница между две попивателни. Изчакваше да изсъхне, преди да продължи деликатното си занимание.
Истинска работа на археолог.
После бавно разчиташе написаното. Наслаждаваше се на всяко изречение. Спираше на мастилените петна, на задраскванията, опитваше се да прочете какво пише под тях. Когато Свенливия младеж бе зачеркнал някоя дума, се оказваше изключително трудно да разгадае скритото. Броеше малкото останали страници, казвайки си, че скоро ще им види края. Кари Грант щеше да се качи на самолета обратно за Лос Анджелис.
Тя щеше да остане сама, също като Свенливия младеж…
И той чувстваше, че развръзката наближава. Тонът му беше меланхоличен. Пишеше със свито сърце. Броеше дните, броеше часовете, престана да посещава лекции, чакаше сутрин Кари Грант да излезе от хотела, следеше го, впечатляваше се от вдигнатата яка на белия му шлифер, от лъснатите до блясък обувки, подаваше му сандвича, кафето, стоеше настрана, но не го изпускаше от очи.
Покани го за втори път в хотела.
Той предупреди Жьонвиев. И този път тя щеше да му осигури алиби. Щеше да каже вкъщи, че двамата са били на кино. Този път Жьонвиев се нацупи, никога не ме водиш на кино, обещавам ти, че ще те заведа, след като той си замине, а той кога си заминава?
Затворих очи, за да не чувам този въпрос.
Това изречение заемаше цялата страница. Отдолу бе нарисувал лицето на мъж с превръзка на очите. Приличаше на осъден на смърт.
Пак ме покани в хотелския си апартамент. Толкова силно се изненадах, че му казах:
— Защо прекарвате толкова време с мен? Вие сте кинозвезда, а аз съм никой.
— Напротив, ти си важна личност. Ти си ми приятел.
И той сложи ръката си върху моята.
Достатъчно е да ми се усмихне и тревогата ми се превръща в увереност, сдържаността ми изчезва, придобивам смелост да му задавам всички въпроси, които си задавам, когато го няма.
Той иска да се запознае с Жьонвиев. Не успях да прикрия усмивката си, представяйки си ги, застанали един срещу друг. Тя с физиономията си на целомъдрена девица, с финия мъх над горната й устна, с рижавата й къдрава коса, суха като клечки сено. А той, невероятно елегантен, съвършено непринуден! Затова се засмях и заявих, о, не, той се засмя на свой ред и каза, а защо не, my boy? Имай ми доверие. Ще я огледам внимателно и ще ти кажа дали ще можеш да бъдеш щастлив с нея… Аз помръкнах, не казах нищо повече. Това, което аз искам, е да бъда щастлив с него…
— Аз съм гърмян заек, така да знаеш! Имам три брака зад гърба си. Но жените винаги ме напускат. Често съм се питал защо… Може би браковете ми са се разпадали заради това, което се случи с майка ми. Напълно възможно. Може би защото съм ужасно скучен! Работата е там, че когато съм женен, си мечтая да съм ерген, а когато остана сам, мечтая да съм женен.