Червени морета под червени небета

— Не, слушай. Доколко е вероятно Страгос просто случайно да ни остави чашите, които ще използва, за да ни даде противоотровата? Или да остави някоя доза да му се изплъзне из джоба?

— Лесен въпрос — отвърна Джийн. — Невъзможно е, да го вземат мътните.

— Така. Значи няма полза да го чакаме да сбърка — трябва да се свържем с този алхимик.

— Той е от личната свита на Архонта — изтъкна Джийн. — Може би най-важният човек на служба при Страгос. Ако на Страгос му е навик да върши това често, съмнявам се, че разполага с хубава, удобна, отдалечена къща, където можем да го посетим. Той вероятно живее в Мон Магистерия.

— Но все нещо трябва да можем да предприемем — рече Локи. — Този човек трябва да си има цена. Помисли какво имаме в Кулата на греха или какво бихме могли да получим с помощта на Дракаша.

— Признавам, че това е най-добрата идея засега — рече Джийн. — Което не значи кой знае какво.

— Отваряй си очите, отваряй си ушите и се надявай на Уродливия страж — измърмори Локи.

От тази страна на града вътрешното пристанище на Тал Верар бе претъпкано от развлекателни лодки, баржи и наети гондоли. Богатите (и не толкова богатите, на които не им пукаше, че на другия ден ще се събудят без пукната сентира) бяха мигрирали изцяло от занаятчийските полумесеци към кръчмите и кафенетата на Изумрудените галерии. Локи и Джийн се вляха в потока и загребаха срещу течението, като правеха път на по-големите съдове и си разменяха отбрани псувни с крещящата, хилеща се и мятаща бутилки клиентела на някои по-буйни баржи.

След като раздадоха много повече обиди, отколкото бяха получили, те най-сетне се промъкнаха между Полумесеца на изобретателите и Полумесеца на алхимиците и се възхитиха на яркосините и яркозелени огнени топки, които алхимиците хвърляха, вероятно по случай феста (но нямаше как да се знае) на четирийсет-петдесет стъпки нагоре във въздуха над частните си докове. Най-силният вятър беше насрещен за Локи и Джийн и докато гребяха, се оказаха под дъжд от искри и изгорена хартия, който миришеше на сяра.

Лесно намериха целта си — в северозападния край на Кастелана се намираше пещерата — вход към пещерите от елдерглас, от които бяха излезли с Мерейн през първата нощ, когато тя ги отвлече за Архонта.

Охраната на частната площадка на Архонта бе подсилена. Щом Локи и Джийн заобиколиха последния завой и навлязоха в призматичната стъклена кухина, десетина Очи вдигнаха арбалетите си и коленичиха зад изпъкналите си железни щитове, високи пет стъпки и забити в пода, за да им осигурят прикритие. Зад тях отряд от редовни верарски войници обслужваше една балиста — малка обсадна машина, способна да разтърси лодката им с тежката си пет кила стрела. Един офицер издърпа веригата, която изчезваше в едно отвърстие на стената — вероятно даваше алармен сигнал.

— Тази площадка е забранена за използване — кресна той.