Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
На следващия ден Семиха се яви при Хюрем с отнесен поглед. Съпругата на султана погали по гладката буза жената на Искендер паша, която ѝ донесе посланието:
— Въжето на хърватина вече е в ръцете на Хюрем султан.
— Нека уважаемият паша изобщо да не се тревожи, Семиха ханъм. До днес не сме изпускали края на нито едно въже, което сме държали.
LIV
Султан Сюлейман изрева към великия везир Ибрахим паша, застанал на прага на вратата:
— Нахрани и измий песоглавеца и нека се яви пред мен.
— Неверникът е нахранен и чист. Сега е свел глава и иска да целуне краката ви, коленичил пред трона на великия падишах.
— Добре, вкарай кучето вътре.
Джоузеф, посланикът на австрийския крал Фердинанд, който заедно с многолюдна делегация очакваше да бъде приет от Сюлейман, не бе запознат с ритуала на падишасите при приемането на християнски посланик и затова не разбра нищо от тези думи. Бе останал без сили продължение на седмици да обикаля от врата на врата и да го подмятат. Обиждаше го всеки везир, пред когото се явеше, упорството му оставаше без резултат:
— Аз съм посланикът на австрийския крал Фердинанд — брат на Негово Височество Карл V, император на Испания и на Свещената римско-германска империя.
След като му се наложи да преглътне какви ли не унижения, посланикът успя да разбере, че когато Ибрахим паша го дръпна за ръката и войниците наредени от двете страни на портата, го сръчкаха, обръщенията „куче“ от падишаха и „неверник“ от великия везир се отнасяха за него.
Когато прекрачи прага и влезе вътре, мъжът бе заслепен. Сред деветимата си везири падишахът седеше на трона си от злато, украсен с перли. Везирите, скръстили ръце пред себе си, бяха свели глави, сякаш тюрбаните на главите им тежаха. Дневната светлина, бликаща през купола, украсен с червени скъпоценни камъни, създаваше невероятна цветна феерия по кафтана на Сюлейман, везан със златна сърма и с пришити диаманти и рубини. Посланикът се чудеше кое е по-пищно — Сюлейман или този умопомрачителен трон? От свода надолу към трона висеше въже, изцяло покрито с рубини, перли и изумруди. До дясната ръка на владетеля бяха положени ослепителната му бляскава сабя, кинжалът, колчанът със стрели и лъкът му. На главата му имаше огромен тюрбан, обкичен от три реда елмази. Точно по средата се извисяваше перо от чапла, в основата на което се намираше рубин, голям почти колкото юмрук. Лицето на султана бе бледо. Леко гърбавият нос и очите издаваха силната му воля.
Опитният посланик, посещавал всички владетели и крале в Европа, виждал всякакъв лукс и богатства, се почувства потиснат от разкоша наоколо. Не се бе усещал тъй безсилен и немощен нито в присъствието на Карл, нито коленичил в краката на папата. Опита се, доколкото може, да се държи, както му бяха казали. Наведе се, целуна полите на падишаха, дори не повдигна глава и не погледна султан Сюлейман в лицето, преди да му заповядат да говори. Само си повтаряше: „Значи това бил Сюлейман!“.
Намери смелост да отвори уста едва когато по знак на падишаха Ибрахим паша каза:
— Говори, невернико!
Мъжът полагаше огромно усилие да не издаде, че краката и гласът му треперят, докато казва, че не признават османската окупация на Унгария и Белград. Освен това заяви, че неговият господар Фердинанд иска Сюлейман да го признае за крал на Австрия и да върне унгарската корона и Белград. После посланикът допълни:
— Трябва да предадете обратно всички завладени от вас унгарски градове.
Изправен на трона, падишахът изслуша мълчаливо думите на посланика, без дори да го погледне. В изражението му не настъпи и най-малка промяна, издаваща мислите му. След като изслуша потока от думи, султанът внезапно обърна глава. Посланикът видя заплахата в тъмните лешникови очи на Сюлейман. В погледа на падишаха проблясваха светкавици.
Ибрахим паша мигновено усети гнева на Сюлейман. Удаваше му се идеална възможност да замаже несъобразителната си постъпка от тържеството за сюнета и подхвана:
— С какво право твоят господар говори за своята сила в присъствието на падишаха на Османската империя, под чиято могъща сянка са се подслонили всички християнски държави? Щом конят на владетеля е стъпил върху нечии земи, то значи, че са вече под управлението на падишаха. Крал е онзи, на чиято глава ние сложим корона. Твоят господар не знае ли, че не се става крал с корона, а със сабя? И каквото е завладяно със сабя, се брани със сабя.