Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Ти остани. Харесаха ли ти условията ни?
Ибрахим изобщо не можеше да мисли сега за условията. Умът му бе в онова червено петно върху пергамента, което пареше като огън. Печатът на падишаха, сложен върху червен восък. По дяволите условията, после погледна Сюлейман в очите.
— Вие ми обещахте.
— Да не би да не сме си спазили обещанието, зетко?
— Ударили сте печат под фермана.
— Да.
Сюлейман се засмя доволно. Извади една малка торбичка от пояса на кръста си.
Ибрахим видя коприната в люляков цвят и потреперя смаян: „Ти си била, значи!“.
Падишахът мушна два пръста в пристегнатата с връвчица торбичка и показа на великия везир малкия печат, който извади оттам.
— Това не означава ли, че сте се отметнали от обещанието си?
— Сюлейман хан би дал живота си, но не би потъпкал дадена дума.
— Но печатът ви е у мен.
— Вече имаме два. Единият е поверен на теб, а другият е в кесийката ни. Имаш толкова много работа, няма все да си до нас, че да удряш печата, нали, зетко? Нали знаеш — у когото е печатът, той е Сюлейман. Ето го печатът, ето го и Сюлейман. Каквото каже той, това е.
Сюлейман тръгна доволен от приемната зала към харема си. Ибрахим го изпроводи с поглед. Ако султанът се бе обърнал, щеше да види пагубния танц на сенките в очите на великия везир. Сенките на смъртта.
След като падишахът си отиде, Ибрахим се замисли: „Той знае. Искендер със сигурност му е докладвал думите ми, че у когото е печатът, той е Сюлейман. Че аз държа печата. Че аз съм и Ибрахим, и Сюлейман. Иначе защо ми каза това така изневиделица? И защо печатът е в кесията на Хюрем? Гюлбахар е права — московската негодница и Искендер са се съюзили, за да ме погубят“.
Мъжът яростно стисна юмруци. Така силно бе забил пръсти в дланите си, че когато ги отпусна, бяха побелели. За него нямаше да има спокойствие, докато не се отърве от Искендер паша и Хюрем.
— Така да бъде, московска кучко! — каза си великият везир. — Ибрахим е вещ в изкуството да убива.
Щеше да изплете клопката си като паяжина. Враговете му щяха да се оплетат и да останат в нея. И като огромен черен паяк той безшумно щеше да доближи плячката си, за да изпие кръвта ѝ.
Хюрем отново бе попаднала в огнен обръч. На всичко отгоре разбра, че пак е бременна. И много се ядоса, като чу, че хората говорят:
— Московската кокошка пак щяла да мъти.
Всъщност никой друг освен Сюлейман не се бе зарадвал на бременността ѝ. Всяко дете, което раждаше, означаваше нов товар за прислугата и помощничките. Всички изнемогваха от усилията, които костваше плодовитостта на Хюрем, и това пролича по намръщените им лица, когато разбраха новината. Плюс това бременността беше трудна, понякога Хюрем с дни не можеше да стане от леглото.
Не след дълго тя разбра колко греши с радостта си, че хърватският чакал е изпаднал в немилост, и това я изнерви. Ибрахим продължи с коварните дела и подлизурството още по-настървено. Великият везир отново си връщаше позициите на Любимец. За беда и падишахът бе много доволен от развоя и твърдеше:
— Накарах Ибрахим да си събере акъла.
От друга страна, Хюрем трябваше да отбягва горещите любовни атаки на Семиха ханъм. Не беше лесно да се озапти съпругата на Искендер паша. Семиха се мъкнеше в двореца през ден и обсаждаше покоите на Хюрем. Откакто любовният живот със Сюлейман се бе превърнал в рутина, влюбените погледи на жената отключиха пориви, които Хюрем се опитваше да потисне. Тя се раздвояваше между страха от нов грях и желанието да се остави на милувките на Семиха.
Бременността се оказа спасителен пояс. Семиха прие новината с изблици на ревност. И без това полудяваше от мисълта, че падишахът гали любимата ѝ жена, а сега и тази бременност… Един ден не се стърпя и попита Хюрем, докато милваше косите ѝ:
— А вие обичате ли господаря ни?
Знаеше отговора. Нямаше как да има друг отговор на този въпрос. И Семиха щеше да се гърчи в мъки от него, но вече не можеше да владее чувствата си.
— Що за въпрос? Има ли жена, която не би обичала Негово Величество султана?
В онзи миг Хюрем султан усети, че за първи път се страхува да погледне някого в очите.
Семиха скочи на крака, обляна във водопад от сълзи. Отправи се към вратата. Направи една-две колебливи крачки. Погледна назад, сякаш се беше сетила за нещо и искаше да го каже. Протегна ръка към Хюрем, опита се да говори, но не посмя.
В онзи миг Хюрем трудно удържа желанието си да прегърне жената и да покрие с целувки очите, плачещи за нея. Размисли се за иронията на живота — първият човек, пролял сълзи от любов към нея, е жена.