Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Докато посланикът се чудеше какъв отговор да даде на тази тежка обида, се случи нещо неочаквано — такова събитие не помнеха дори и най-възрастните везири. Султан Сюлейман внезапно вдигна ръка. Всички погледи в приемната зала се обърнаха към него. Падишахът се протегна към мястото, където стояха оръжията му, извади един пергамент, завит на руло, и го подаде на великия везир Ибрахим паша.
— Чети!
Великият везир бързо се отърси от смайването си, целуна три пъти свитъка и три пъти го докосна до главата си, после го отвори. Сега всички гледаха Ибрахим. И падишахът наблюдаваше внимателно, за да не изпусне изражението по лицето на главния везир. Очакваше този миг, откакто Хюрем му бе казала:
— Ами ако злоупотреби с печата?
Никой освен него не забеляза как лицето на великия везир изведнъж прежълтя. Ибрахим замръзна на място, а падишахът изрева:
— Чети!
— Завоеванията ми ще бъдат утвърдени.
Гласът на Ибрахим бе станал дрезгав. Опита се да го оправи, като се покашля веднъж-дваж. Искаше да спечели време, да се съвземе. Онова огромно червено петно отдолу на пергамента сякаш изгаряше зениците му. Везирът се питаше в каква ли клопка е попаднал. За миг погледът му се плъзна към дефтердаря, възправил се отляво на падишаха, и се усети: „Това е твое дело, Искендер!“ Но изведнъж се разколеба: „Да не би пък да е Хюрем?“ Не, откъде ще знае московчанката за тези неща? Нямаше кой друг освен Искендер да е нагласил това. Отново се опита да се съсредоточи върху пергамента в ръцете си. Редовете се размиваха пред очите му.
Сюлейман ясно видя смайването у приятеля си. Това бе целта — може би така ще му дойде умът в главата. Ще разбере кой е велик и кой нищожен. И отново заповяда:
— Чети!
Ибрахим успя да продължи, след като прочисти гърлото си:
— Фердинанд ще бъде подчинен на нас заедно с територията на бившето Унгарско кралство, останало под негова власт. Ще заплаща за земите си данък в размер на петдесет и три хиляди златни жълтици на година. Фердинанд ще се смята за равен на османския велик везир и кореспонденцията ще се провежда предвид това обстоятелство…
Ибрахим паша спря. Какво означаваше това? Добър знак ли беше? И какво е това червено петно? Погледна към австрийския посланик, пребледнял, като че ли ще припадне. И Ибрахим се чувстваше по същия начин. Продължи да чете от пергамента, преди отново да му заповядат:
— Фердинанд ще почита великия падишах на Османската империя като свой баща и ще му засвидетелства уважение и покорство като негов син. И Карл ще приеме тези условия в качеството си на крал на Испания. Той никога няма да използва титлата „император“ в кореспонденцията си. А ние ще го признаем като Карл V, краля на Испанския вилает.
Ибрахим четеше, без дори да чува собствения си глас. Умът му през цялото време беше в онзи червен печат, който глождеше очите му. Да не би Сюлейман да се е отказал от дадената дума? Би ли сторил нещо подобно? Ибрахим беше изтощен. Напрягаше ума си, за да си даде отговор на тези въпроси. Когато приключи с четенето, ръцете на великия везир безпомощно се отпуснаха надолу.
В приемната зала настъпи тишина, така че и муха да прехвръкнеше, щяха да я чуят. Султан Сюлейман премести погледа си от Ибрахим към австрийския посланик. В очите на падишаха отново проблясваха светкавици.
— Чу и разбра. Ако Карл V и Фердинанд искат мир с нас, това е спогодбата. Или ще я приемат, или последната дума има… — Сюлейман не довърши изречението, а посочи с ръка сабята си. После се обърна към Ибрахим, чието лице все още беше бяло като вар.
— Дай фермана на песоглавеца, паша.
Ибрахим моментално изпълни заповедта и натика пергамента, който изгаряше пръстите му, в ръцете на посланика, приличащ на развалина.
Джоузеф и хората му бяха изблъскани навън. По знак на Сюлейман и везирите се оттеглиха по един, по двама, свели глави. Дефтердарят Искендер паша се пръскаше от радост. Хвалеше сам себе си, че бе накарал московчанката да стегне примката на хърватина. След като Хюрем султан бе дръпнала въжето, значи идваше неговият щастлив час. „Дните на Любимеца Ибрахим са преброени — шептеше си той, докато излизаше през прага, потривайки ръце. — Бъди готов, Искендер, печатът идва при теб.“
А в това време останалите везири се чудеха на какво ли още ще станат свидетели очите им. Нечувано и невиждано бе, след като има велик везир и толкова много везири, падишахът сам да напише спогодба!
Докато Ибрахим паша излизаше заднешком, Сюлейман каза: