Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Господине — намесих се аз учтиво, — не сте прав. Фараонът е най-свободната от всички игри. Защо не държите сам банката?
— Това би ме отегчило, тъй като господата правят смешно ниски залози. Но ако на вас ви доставя удоволствие — добави той усмихнато, — дръжте вие банката.
— Господин капитан, искате ли да участвувате с една четвърт?
Той прие.
— Господа — казах аз, — имам честта да ви съобщя, че ще направя само шест раздавания.
Поисках нови карти и поставих триста цехина на масата. Капитанът написа на гърба на една карта „Валидна за сто цехина, О’Нейлан“, след което я прибави към моето злато и банката бе открита. Съвсем доволен, младият офицер каза:
— Възможно е банката ви да свърши преди края на шестото раздаване.
Не отговорих на това нищо и продължих играта.
При петото раздаване банката ми едва се държеше, а младият офицер ликуваше. Аз малко го изненадах, като казах, че бих се радвал много, ако загубя, тъй като, откакто той печели, мисля, че е станал по-любезен.
Понякога проявявам учтивост, която носи нещастие на лицето, към което е отправена. Случаят бе именно такъв, защото моят комплимент фактически му забърка главата. По време на петото раздаване цяла поредица от лоши карти го накара да изгуби всичко, което бе спечелил, а понеже искаше непременно да принуди щастието да се върне при него, при шестото раздавате игра като истински безумец и загуби всичките си пари.
— Господине — ми каза той, — вие имахте щастие в играта, но утре искам от вас реванш.
— С най-голямо удоволствие бих ви го дал, господине — му отговорих, — но аз играя само когато се намирам под арест.
Преброих парите си. Бях спечелил двеста цехина, освен това имах да вземам още петдесет цехина от един офицер, който бе играл и загубил на честна дума и чийто дълг О’Нейлан пое за своя сметка. Изплатих на О’Нейлан полагаемата му се част от банката и на разсъмване той ме пусна да си отида.
Със завръщането си в странноприемницата веднага си легнах, а при събуждането си видях да влиза капитан Лаурент, същият, който бе играл на честна дума. Понеже помислих, че е дошъл да ми плати, аз му казах, че е длъжник на капитан О’Нейлан, на което той ми отговори, че всъщност е дошъл да ме помоли за заем от шест цехина срещу разписка, като се задължаваше да ми ги върне след осем дни. Дадох му ги и, тъй като ме бе помолил да не казвам никому за това, го успокоих:
— Обещавам ви това, но, моля, не забравяйте думата си!
На следващия ден се оказах болен и читателят вече знае от какво! Пазех диета, която на тази възраст е много отегчителна, но постоянствувах и се чувствувах добре.
Три или четири дни по-късно ме посети капитан О’Нейлан и, когато му признах, че съм болен, започна да се смее. Това ме изненада много.
— Значи, бяхте съвсем здрав? — се смееше той.
— Чувствувах се отлично.
— Яд ме е, че сте си изгубили здравето на това лошо място. Ако можех само да подозра, щях веднага да ви предупредя.
— Значи, вие сте го знаели?
— Дали съм го знаел! Едва ли има и седмица, откакто бях ваш предшественик, но мисля, че тогава тя не беше болна.
— Значи съм ви задължен за подаръка, който сте ми направил.
— Възможно е, но това е дреболия, защото можете лесно да се излекувате, ако това ви прави удоволствие.
— А на вас не ви ли прави удоволствие?
— Честна дума, не! Една диета ми се струва много отегчителна. И защо да се лекува такава дреболия, когато човек е убеден, че няма да минат и четиринадесет дни и пак ще я придобие. Аз съм имал поне десет пъти това търпение, но вече ми омръзна и от две години насам оставям работата така.
— Съжалявам ви, защото, както ви гледам, щастието в любовта не би било често срещу вас.
— Не съжалявам за това. Грижите, които тя струва, са за мен по-голям товар, отколкото малкото неудобство, на което съм привикнал вече.
— Аз не мисля като вас, защото любовното удоволствие е безвкусно, ако любовта не го подслажда. Намирате ли, например, че това чудовище е достойно за страданието, което сега трябва да изтърпя заради нея?
— Съвсем не и затова именно се ядосвам. Ако знаех, щях да ви създам по-добро запознанство.