Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Копринения ги посрещна в средищния храм на града. С него бяха Рел, Слънчевия и Джалор. Фурията схвана, че не са се събирали всичките заедно от началото на обсадата. Заболя я от мисълта за загубата на Треперко — колкото и ненадежден мръсник да беше.

Градският маг изглеждаше по-зле, отколкото след пристъпа. Износените му копринени дрехи провисваха от него на дълги, подгизнали от пот дипли. Мазната коса обхващаше главата като шапка, а когато ги покани с махване да го следват, ръката му трепереше паралитично.

— Последвайте ме — изграчи той.

Сторо тръгна в крак с Копринения, а Фурията с Рел. Напоследък бе изкарала малко време заедно с дженабакъзеца. Той постоянно се придвижваше из града, придружен от около двадесетина отлични войници. Където и да отидеше, бойният дух се повдигаше — гражданите на Хенг го смятаха за някакъв юнак. От нейна гледна точка те не знаеха и половината истина.

— Как се справяте? — попита тя.

— Добре.

Сега гласът му звучеше различно, изкривен от изгорените устни. Носеше шлем, допълнен с позлатено бронзово забрало и дълга, падаща до раменете забрадка. Фурията продължаваше да се чуди дали всичко това бе за защита, или за да прикрие белезите. Впечатляващите му доспехи бяха допълнени с броня от железни ивици, ръкави от плетена ризница и наколенници. Съмняваше се Рел да е носил толкова желязо през целия си живот. От двете му страни продължаваха да висят същите два едноостри, леко извити меча.

Тя кимна на Слънчевия, началник на отряд от сапьори за спешни случаи, набрани сред градските зидари, духачи на стъкло и строители. Вече бяха осуетили няколко опита срещу северните порти на Вътрешния кръг и бяха подровили два прохода, прокопани от талийските сапьори. Джалор пък някак си бе започнал още повече да боготвори Рел, бе се назначил за негов телохранител и го придружаваше навсякъде.

Ами тя? По някакъв начин и тя бе поела роля. По една или друга причина явно всички я смятаха за заместник на Сторо.