Гравитационна дъга [bg]

— Това е лудост — вдига ръце Енциан. — Не вярвам да съществува такава.

— Вероятност нула?

— Мисля, че ще зависи от броя на търсачите. Вашите хора издирват ли я?

— Не знам. Аз чух за нея случайно. И нямам никакви мои хора.

— Черен агрегат, Черна Команда. Скъфлинг, да предположим, че някъде има азбучен списък, нечий списък, например с данни предназначени за определена разузнавателна служба. Няма значение от коя държава. Но да предположим, че в този списък случайно се оказват двете названия, Черен агрегат и Черна Команда, едно до друго. Това е всичко, случайно азбучно съвпадение. Не е казано непременно, че ние трябва да бъдем реални, нито пък списъкът, нали?

Нашарени от светли петна, мочурищата пробягват надалеч под млечните облаци. Негативни сенки мъждеят в бяло иззад всевъзможните периферии.

— Мм-да, тук и без това е предостатъчно зловещо, полковник — отбелязва Слотроп. — Така изобщо не ми помагате.

Енциан се втренчва в лицето на Слотроп, с някакво подобие на усмивка под брадата.

— Добре тогава, кой я търси тази петорна нула? — Един такъв потаен, не желае да отговаря. С ченгел трябва да му вадиш думите.

— Онзи майор Марви — изказва предположение Слотроп, — и-и-и онзи Чичерин също!

Ха! Точно така, хвана се! Лицето на Енциан моментално превключва на абсолютна безучастност, все едно току-що е козирувал и чукнал токове.

— Ще ви бъда задължен… — почва той, но почти веднага решава да смени темата — Били сте долу в „Мителверке“. Как се разбират хората на Марви с руснаците?

— Стори ми се, че много добре.

— Имам усещането, че окупационните сили почти са сключили споразумение за общ фронт против Черната Команда. Не знам кой сте, нито как са били формулирани разграниченията ви. Но те опитват да ни неутрализират. Току-що се върнах от Хамбург. Там имахме неприятности. Беше инсценирано като нападение на разселници, но зад това стоеше британската военна администрация и руснаците им съдействаха.

— Съжалявам. Да ви помогна с нещо?

— Не ставайте безразсъден. Хайде всички заедно да почакаме и да видим. За вас е известно само, че непрекъснато се появявате и изчезвате.

Привечер черните птици, милиони черни птици се спускат и накацват по клоните на околните дървета. Дърветата натежават от черните птици, клоните им се удебеляват като дендрити в Нервната Система и потъват сред чуруликащия нервен сумрак, в подготовка за някакво важно съобщение…