Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Четиридесет и пета глава
Щом каретата спря, сбързът изскочи навън, оставяйки вратата след себе си отворена. Калан хвърли поглед през прозореца от едната си страна, после към вратата от другата и забеляза, че сбързовете се събират на едно място. Двете най-сетне бяха сами.
— Какво мислиш става? — прошепна тя. — Къде сме?
Ейди се наведе на една страна и погледна през прозореца.
— Добри духове! — прошепна тя невярващо. — В сърцето на вражеската територия.
— Вражеска територия ли? Какви ги говориш? Къде сме?
— Танимура — продължи да шепне Ейди. — Това бъде Дворецът на пророците.
— Дворецът на пророците! Сигурна ли си?
Ейди се изправи на мястото си.
— Абсолютно. Преди петдесет години, когато бъда млада, прекарах известно време тук.
Калан я погледна невярващо.
— Била си в Стария свят? В Двореца на пророците?
— Бъде отдавна, дете, и дълга история. А точно в момента нямаме време за приказки. Но беше след като „Кръвта на братството“ уби моя Пел.
Всеки ден яздеха до падането на нощта и тръгваха преди изгрев слънце, но Ейди и Калан поне можеха да подремнат в каретата. Конниците имаха малко време за сън. В каретата при двете винаги имаше или сбърз, или Лунета и те със седмици не успяваха да си разменят по повече от няколко думи. Сбързовете не ги беше грижа дали спят, но ги бяха предупредили какво ще им се случи, ако говорят. Калан не поставяше думите им под съмнение.
С течение на седмиците, през които пътуваха на юг, времето се затопли и тя вече не трепереше в каретата. Преди двете с Ейди се притискаха една в друга за малко топлинка.
— Защо ли ни доведоха тук? — попита Калан.
Ейди се приближи към нея.
— Аз пък се питам защо още не са ни убили.
Калан хвърли поглед през прозореца и видя един сбърз да говори с Броган и сестра му.
— Очевидно защото сме по-ценни за тях живи.
— По-ценни за какво?
— А ти за какво мислиш? Кого биха искали? Когато се опитах да обединя Средната земя, изпратиха оня магьосник да ме убие и трябваше да бягам, докато Ейдиндрил бе завзет от Императорския орден. А сега кой подтиква Средната земя да им се противопостави?
Ейди повдигна вежди над белите си очи.
— Ричард.
Калан кимна:
— Само това ми хрумва. Бяха започнали да завземат Средната земя и страните една по една падаха в краката им. Ричард промени правилата и развали плановете им, като принуди страните да капитулират пред него. — Калан се загледа праз прозореца. — Колкото и да боли да го призная, Ричард явно е направил единственото, което би могло да спаси народите в Средната земя.
— Но как могат да ни използват, за да стигнат до Ричард? — потупа Ейди Калан по коляното. — Знам, че той те обича, Калан, но не бъде глупав.
— Нито пък Императорският орден.
— Тогава какво друго би могло да бъде?
Калан се вгледа в белите очи на Ейди.
— Виждала ли си някога как Сандарианците ловят планински лъв? Завързват агне за дърво и го оставят да блее за майка си. После сядат и чакат.
— Значи мислиш, че бъдем агнета, завързани за дърво?
Калан поклати глава.
— Императорският орден може да е отмъстителен и жесток, но не и глупав. А вече сигурно знаят, че и Ричард има мозък в главата си. Ричард не би разменил един живот за свободата на всички останали, но освен това им е показал, че не се страхува да действа. Може би го подмамват да си помисли, че може да организира бягството ни, без да се налага да прави жертви.
— Мислиш ли, че бъдат прави?
Калан въздъхна.
— А ти какво мислиш?
Бузите на Ейди се дръпнаха встрани в тъжна усмивка.
— Щом бъдеш жива, той би издигнал меча си и срещу гръмотевична буря.
Калан видя, че Лунета слиза от коня си. Сбързът се отдалечи към края на колоната войници с червени наметала.
— Ейди, трябва да избягаме, иначе Ричард ще тръгне да ни спасява. Императорският орден сигурно разчита на появяването му, иначе да са ни убили.
— Калан, с тая яка на врата си не мога да запаля дори лампа.
Калан въздъхна отчаяно и пак погледна през прозореца. Видя сбързовете да се отдалечават към тъмната гора. В движение се загърнаха в пелерините си и изчезнаха.
— Знам. И аз не мога да докосна силата си.
— Тогава как ще избягаме?
Калан заби поглед в магьосницата с роклята от пъстри парцалчета, която приближаваше към тях.
— Ако спечелим Лунета на наша страна, тя ще ни помогне.
Ейди изръмжа в знак на несъгласие:
— Тя няма да се обърне срещу брат си. — Сбърчи замислено чело. — Тя бъде чудачка. Бъде нещо странно в нея.
— Странно ли? Какво?
Ейди поклати глава.
— Докосва силата си през цялото време.