По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
За разлика от кремълските големци, той никога не си бе правил труда да изисква полицейски ескорт за пътуванията си. И защо? Нали неговият народ го обичаше?
Обаче на кръстопътя пред забързания мерцедес се изпречи полицейска кола с мигащи светлини. Някакъв полицай, с вдигната ръка, говореше по радиотелефона, без дори да поглежда към луксозната лимузина. Премиерът се учуди какво ли е предизвикало задържането на колата му. Неговият шофьор, изпълняващ ролята и на личен телохранител, измърмори сърдито, спря насред кръстопътя озадачен и веднага провери пистолета под сакото си. Почти никога не спираха автомобила на министър-председателя. Секунди след изскърцването на спирачките отдясно се чу мощно боботене. Премиерът извърна глава и очите му се разшириха от ужас върху тях връхлиташе камион.
Защо? Нали неговият народ го обичаше!
Само два дни след приемането на резолюцията на ООН към иракското пристанище Абадан отплава с пълен ход първият кораб с жито. Сутрешните телевизионни емисии гръмогласно обявиха радостното събитие. Всички кадри бяха грижливо записани от екипите на „ПАЛМ БОУЛ“ и „СТОРМ ТРАК“ и предадени на вишестоящите офицери. Обаче най-важната новина за деня бе получена от съвсем друг източник.
Головко се опитваше да повярва на версията, че не е изключено премиерът на Туркменистан наистина да е загинал при пътна злополука. Пороците му не бяха тайна за офицерите от РВС, а и пътни произшествия се случваха ежедневно по цял свят. Но като всеки професионален разузнавач, Головко никога не вярваше в случайностите, особено в тези, които причиняват сериозни затруднения пред властите в Москва. Премиерът бе мъртъв, следователно предстояха избори за държавен глава. За всички бе ясно кой ще бъде най-вероятният победител, защото покойният може и да не бе успял да направи кой знае колко, но поне бе подтикнал сформирането на яростна и сплотена опозиция. А в същото време — според донесенията на агентурата на РВС — Иран енергично формираше военни съединения. Гибелта на двама държавни глави, и то с такава незначителна разлика в злополучните дати, при това в две страни от един и същи регион, и двете граничещи с Иран… не, дори да беше чисто съвпадение, той нямаше да го повярва. Затова Головко реши да смени тактиката. Ръката му се протегна към телефона.
„Пасадена“, стратегическа ракетно-ядрена подводница от Тихоокеанския подводен флот на САЩ, зае позиция между двете формации китайски бойни кораби, отдалечени на девет морски мили. Беше напълно екипирана с бойни заряди и торпеда, ала въпреки това бе попаднала в положението на сам полицай посред нощ на Таймс Скуеър в Ню Йорк, който се опитва да проследи едновременно всички съмнителни минувачи.
Явно ставаше въпрос за общофлотско учение, обаче някак си не беше… да, не беше от класическия вид, при който едната формация от кораби играе ролята на „добрите“, а срещу нея е формацията на „лошите“. Тогава лесно може да се разбере кой какъв е — според разположението на корабите. Но сега, вместо да бъдат ориентирани една срещу друга, както първата, така и втората група от китайски крайцери, миноносци и разрушители бяха насочени на изток. Този морски строй се наричаше „нападателна ос“, защото доста ясно очертаваше къде се планира да се нанесе ударът. На изток се намираше Китайската република, състояща се главно от големия остров Тайван, заедно със съседните малки острови.
— Някакви сигнали от изток? — настоятелно попита командирът.
— Сър, на изток имаме шест контакта, всичките до един класифицирани като търговски трафик. Обаче все още няма нищо откъм Тайван.
— Това със сигурност няма да трае дълго замислено отвърна командирът.
— Докладвай, Генадий Йосифович — каза Головко.
Бондаренко се надвеси над широката карта и заговори, като посочваше с пръст съответните райони, държави и граници.
— Според мен сме длъжни да обърнем по-специално внимание на възможността Иран да се опита да се превърне в суперсила. Чрез обединяването на Иран с Ирак те ще увеличат петролните си запаси с приблизително четирийсет процента. Освен това Иран вече ще има и сухопътна граница с Кувейт и със Саудитското кралство. Завоюването на тези две арабски държави ще удвои тяхното богатство, пък и в недалечно бъдеще нищо няма да ги спре да погълнат и съседните арабски държавици. Обективните предпоставки за това са съвсем очевидни — продължи генерал-лейтенантът със сдържан тон, като истински войник, анализиращ с професионализъм надигащата се заплаха. — Комбинирайки силите си и ресурсите си, Ирак и Иран ще имат общо население, превишаващо значително населението на всичките им съседи, да кажем пет към едно, нали, другарю председател? Или повече? В момента не мога да си припомня точните цифри, обаче е сигурно, че ще се сдобият с решаващо превъзходство в жива сила, което може да ги тласне към пряка агресия или поне към установяване на дълготрайно политическо надмощие в района. Дори само това предимство ще донесе на новосъздадената Обединена ислямска република огромна икономическа мощ, главно заради възможността да пресекат снабдяването с петрол на Западна Европа и Азия.