Нож от блянове

Новачката, която оправяше шатрата, беше достатъчно благоразумна да не коментира четивото й, нито да поглежда повече към книгата с дървените корици. Бодевин Каутон беше доста хубавичка, но въпреки това интелигентно момиче, макар в погледа й да имаше нещо от брат й, а пък в главата й — много повече, отколкото бе готова да си признае. Тя несъмнено вече твърдо беше избрала пътя на Зелената, или навярно на Синята. Момичето искаше да преживее приключението, не просто да чете за него, сякаш животът на Айез Седай нямаше да й донесе повече приключения, отколкото й се ще, и то без да ги търси. Романда не изпитваше съжаление за пътя, който бе избрало детето. Жълтата Аджа щеше да има голям избор между по-подходящи новачки. За приемане на по-стари жени и дума не можеше да става, разбира се, но все пак изборът беше голям. Опита се да се съсредоточи върху страницата. Разказът за Биргит и Гайдал Кайн наистина й допадаше.

Шатрата не беше особено голяма — и беше доста претъпкана. Побираше три походни легла от твърдо платно, едва омекотено от тънките, пълни със сплъстена вълна дюшеци, три стола с решетести гърбове, всеки с различна направа, разнебитен умивалник с напукано огледало и олющена синя кана в белия леген, а покрай масата, подпряна с парче дърво под единия крак, имаше обковани с месинг сандъци за дрехите, ленените чаршафи и личните вещи. Като Заседателка тя можеше да получи цялата шатра за себе си, но предпочиташе да държи под око Магла и Салайта. Това, че и трите заседаваха от името на Жълтата, все още не беше основание да им вярва съвсем. Магла уж й беше съюзничка в Съвета, но твърде често си я караше, както си знае, а Салайта рядко правеше нещо друго. Все пак, като се оставеше настрана теснотията, това създаваше неудобства. На Бодевин й се отваряше много работа, главно да прибира роклите и чехлите на Салайта, пръснати по опърпаните черги, след като тя решеше, че ней отиват. Суетна и лекомислена беше, досущ като Зелена. Всяка сутрин не мирясваше, докато не разрови целия си гардероб! Сигурно си мислеше, че Романда трябва да вкара слугинята си в пътя — винаги беше смятала, че Елмара е толкова нейна слугиня, колкото и на Романда — но Елмара й беше служила години наред преди пенсионирането си, да не говорим, че й помогна да избяга от Фармадинг след едно леко недоразумение скоро след това. Не беше възможно да поиска от Елмара да се грижи и за друга Сестра толкова добре като за нея.