Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Джени кимна с глава.
— Значи и ти знаеш нещо за смъртта.
— Знам какво значи да загубиш приятел. Но за смъртта… Никога не съм виждал как убиват хора, които познавам, така както се случва на война. За смъртта? Не. — Робърт поклати глава.
— Знам много добре какво значи да се мъчиш да запазиш разсъдъка си. Изпитвала съм го. Когато малкият ми брат почина преди три години, изведнъж всичко ми се стори безсмислено. Имах чувството, че всички, с изключение на мен, са полудели. Нали знаеш какво казват — че това е типично за побърканите. — На устните й се появи срамежлива усмивка и очите й заблестяха. — Просто животът си продължи постарому — баща ми пак ходеше на работа, майка ми пак шеташе из къщи, въпреки че смъртта бе посетила дома ни. — Всмукна от цигарата си, загледана напред, невиждаща нищо. — Страхувах се от смъртта. Трябваше да мисля за нея, отново и отново, за да мога да я разбера — за себе си. Докато най-сетне тя се превърна в нещо познато и близко, разбираш ли? — Вдигна очи към него, след това отново се загледа напред. — Сега изобщо не се страхувам от смъртта. Разбирам защо човекът в съня ти казва „брат Смърт“.
— Да, но лично мен този сън ме безпокои — каза Робърт.
Тя го погледна.
— Ще престане да те безпокои, ако започнеш да мислиш за него. Ако мислиш достатъчно дълго.
Без да иска, Робърт поклати глава. Почти потрепери. Погледна младото й лице озадачен.
— Когато разбрах това за смъртта — продължи тя, — започнах да гледам на света по различен начин. Грег мисли, че смъртта ме потиска, но не е така. Просто ми става неприятно, когато чуя някой да говори за нея с ужас. Нали разбираш? Сега, след като се запознах с теб, вече виждам света в по-друга светлина, в много по-приятна светлина. Например обстановката в банката, където работя. Преди ми се струваше толкова мрачна и скучна, а сега е съвсем различна. Приветлива. Всичко е много по-лесно.
Той ли не познаваше това чувство? Чувството, че си влюбен? Изведнъж светът става хубав. Изведнъж от голите дървета започват да звучат песни. Момичето беше толкова младо. В момента говореше за Достоевски, но той почти не я слушаше, защото се чудеше как да прекрати всичко това, и то безболезнено. Разговорът им само я бе обвързал още по-силно. Крачеше из стаята, докато тя говореше за „съдба“ и „вечност“ — изглежда, вярваше в задгробния живот. Изведнъж Робърт каза:
— Джени, преди малко всъщност се опитах да ти кажа, че повече не можем да се виждаме. Съжалявам, но такова е положението.
Изведнъж лицето й доби трагичен израз, ъгълчетата на широката й уста увиснаха надолу и той съжали, че й го каза така направо, но какво друго можеше да стори? Крачеше из хола с пъхнати в джобовете ръце.
— Не ти ли е приятно да се виждаме? — попита тя.
— Напротив, много ми е приятно, но не бива. Приятно ми е, когато мисля за теб като за щастливо момиче. Можеш ли да го разбереш? Когато те гледах през прозореца на кухнята, ми беше приятно, че виждам пред себе си едно щастливо момиче, което един ден ще се омъжи за приятеля си, и това е всичко. Беше грешка, че се запознах с теб, и грешка, че… — Нямаше нужда да довършва изречението си. Искаше му се тя да си тръгне. Роклята й изшумоля и той се обърна — беше станала.
— Искам да ти благодаря за нещо — каза тя. — Ти ме накара да разбера, че не обичам Грег и не трябва да се омъжвам за него. За това съм ти много благодарна.
— Съмнявам се, че и Грег изпитва подобни чувства.
— Съжалявам. Както каза преди малко, такова е положението. — Опита се да се усмихне. — Е, довиждане.
Изпрати я до вратата. Беше взела палтото си от гардероба и го бе облякла, преди той да успее да й помогне. — Довиждане.
В следващия миг вече я нямаше. Стаята отново бе празна.
7
— Няма ли да ми кажеш къде живее в Лангли? — попита я Грег. — Имам му телефона и сега искам адреса.
— Попитай него. Ако той иска, ще ти го даде.
— А, съмнявам се, че ще поиска да ми го даде. Но аз го искам.
Джени въздъхна от раздразнение и погледна през рамо, за да види дали мистър Стодард не е някъде наблизо. Той не обичаше служителите да водят частни разговори и Грег го знаеше много добре.
— Трябва да вървя вече, Грег.
— Имам право да знам и имам право да се видя с онзи, щом като го искам.
— Не разбирам как успя да измислиш всичко това за двадесет и четири часа. Държиш се направо като дете.