Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Робърт отиде до бюрото си и започна да разглежда скицата на бряста, който се виждаше през прозореца му — умело и точно изпълнена скица, може би малко прекалено точно, за да е хубава, по като инженер той не можеше да се отърве от точността. Обратната страна на скицника беше празна и напролет, когато дърветата цъфнат, щеше да я запълни с рисунка на лист от бряст.
На вратата се почука. Робърт остави чашата си и отиде да отвори.
— Здравей — каза тя.
— Заповядай. — Дръпна се встрани, за да влезе. — Дай да ти взема палтото.
Тя му даде палтото си и той го прибра в гардероба. Този път не беше с дебели ботуши. Носеше обувките с висок ток.
— Чудесен апартамент — каза тя.
Той кимна, без да отвърне.
Тя седна в средата на канапето.
Той запали цигара и се настани на фотьойла, след това стана, за да вземе чашата си от бюрото.
— Ще пиеш ли нещо? Кафе? Имам еспресо, но ако искаш, мога да направя обикновено.
— Не, благодаря, нищо не ми се пие. Исках да ти кажа, Робърт, че когато говорих с Грег преди малко, не му казах, че ти си причината. Но донякъде е така.
Той прикова поглед в пода.
— Ти ме накара да видя нещо, за което досега бях сляпа. Като катализатор. Не е най-точната дума, защото катализаторът няма никакво значение сам по себе си, а служи просто за да промени нещо. А с теб не е така. Ти ми харесваш. Просто ми харесваш, каквото и да означава това.
— Ти не знаеш нищо за мен — каза той. — Не знаеш например, че съм женен. По-рано те излъгах. Женен съм от три години.
— Така ли? Значи все пак причината да напуснеш Ню Йорк е била жена. Съпругата ти.
— Да. — Очакваше това да я изненада повече. — Скарахме се. Не знаеш например, че на деветнадесет години получих нервна криза. Трябваше да се лекувам известно време. Психиката ми не е от най-уравновесените. През септември в Ню Йорк бях на границата на лудостта. Затова дойдох тук.
— Какво общо има това с отношението ми към теб?
Не му се искаше да произнася баналности от рода на тази, че когато едно момиче харесва някой мъж, обикновено се интересува дали е женен, или не.
— Виждаш ли, нещата се усложняват от факта, че с жена ми не сме разведени.
— Ще се развеждате ли?
— Не, просто искаме да поживеем отделно известно време.
— Е… Но моля те, не си мисли, че ще се опитам да попреча на отношенията ви. Не бих и могла, след като я обичаш. Просто исках да ти кажа, че аз те обичам.
Погледът му се стрелна към нея, после се отмести встрани.
— Мисля, че колкото по-скоро се отърсиш от това чувство, толкова по-добре.
— Няма да се отърся, сигурна съм. Винаги съм знаела, че ще разбера, когато ми се случи. Такъв ми бил късметът, но фактът, че си женен, не променя нищо.
Робърт се усмихна.
— Но ти си толкова млада. Всъщност на колко години си?
— На двадесет и три. Не съм чак толкова млада.
Робърт не би казал, че е и на толкова. Всеки път му се струваше все по-млада.
— Не мога да кажа нищо за Грег. Може би не е подходящ за теб. Във всеки случай аз не съм. Трудно се живее с човек като мен — чудак, и то не съвсем с всичкия си.
— Не е ли по-добре да оставиш на мен да преценя?
— Това, че съм те зяпал през прозореца на кухнята, не говори много добре за мен, не мислиш ли? Само да чуеш какво казва жена ми. Според нея съм готов за лудницата. — Той се изсмя. — Можеш да я попиташ.
— Не ме интересува какво казва жена ти.
Беше се отпуснала на канапето на една страна, облегната на лакътя си — фигурата й излъчваше спокойствие, но по лицето й се четеше решимост. Не снемаше поглед от него.