Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Шо Пи и Калис застанаха зад Накор и капитанът попита:
— Кой е този?
— Не знам — отвърна дребният мъж и се изправи. — Но трябва да го вземем с нас.
— Защо? — попита Калис.
— И това не знам. Но има нещо странно познато у него. — Накор погледна ръмжащия човек.
— Познаваш ли го? — попита Калис.
— Не ми изглежда познат, но при цялата тази мръсотия, кой може да каже със сигурност? — Накор потърка брадичката си. — Не, не мисля, че го познавам. Но смятам, че може да е важен за нас.
— По какъв начин?
— Знам ли? — ухили се дребният исаланец. — Наречи го предчувствие.
Калис го погледна със съмнение, но от годините, прекарани заедно с исаланеца, знаеше, че предчувствията на Накор често са важни, дори много важни, така че се задоволи само с кимване. Звукът на чаткащи подкови подсказа, че военният ескорт идва.
— Трябва да измислиш начин да го накараш да се качи на кон — каза Калис.
— Е, това трябва да стане с някакъв номер — ухили се Накор.
— Тогава помисли как да го направиш — усмихна се капитанът. — Ако питаш мен, първо бих наредил на стражите да го хвърлят в морето да се пооплакне.
Събраха се в една скромна кръчма в Търговския квартал, на няколко пресечки от Бедняшкия квартал на Крондор. Заведението беше под контрола на принца на Крондор, макар че малцина посетители знаеха тази подробност. В задната стая имаше съвещание, ръководено от Робер дьо Лунвил.
— Дънкан, ти и Уилям — той посочи един човек, когото Ру никога не бе виждал — ще отидете до магазинчето на ъгъла на Кандиларското шосе и улица „Дуланик“. Човекът, който продава шалове и забрадки, е доносчик на Шегаджиите. Направете така, че да не казва нищо на никого. Ако трябва, го ударете по главата.
Ру погледна Ерик, който само вдигна рамене. Бяха се събрали десетина души, заедно с дьо Лунвил и другите, с които бяха обядвали. Беше вече късно и повечето магазини или бяха пуснали кепенците, или палеха фенерите за вечерната търговия. Ерик и Ру трябваше да отидат с Джедоу и дьо Лунвил в един магазин на отсрещната страна на улицата и да чакат. На Ру му направи впечатление, че Робер подчерта, че трябва да изхвърчат дотам с възможно най-голямата бързина. Беше го казал два пъти — очевидно сержантът смяташе придвижването за особено важна част от задачата им.
— Вие, вие и вие — каза Робер дьо Лунвил и кимна към трите групи, подготвени да обезвредят съгледвачите на Шегаджиите. — Измъкнете се през задния вход.
Замълча за миг, после кимна към Дънкан и Уилям:
— Вие излезте през предната врата. Хайде!
Двамата напуснаха. През следващите няколко минути бяха разпратени и другите агенти. Когато четиримата останаха сами, Ру попита:
— Кои бяха другите?
— Да кажем, че принцът се нуждае от уши и очи в града си — отвърна дьо Лунвил.
— Тайна полиция? — попита Джедоу.
— Нещо такова — отговори сержантът. — Ейвъри, ти си най-бързият от нас; стой близо до мен. Ерик и ти, Джедоу, вие сте много едри и трудно ще избегнете от погледите, така че заставате, където ви сложа, и не мърдате. Когато излезем от хана, нито дума повече. Въпроси?
Нямаше. Дьо Лунвил ги изведе през задния вход на кръчмата. Забързаха по улиците, като се опитваха да изглеждат като четирима обикновени граждани.
Подминаха магазинчето на ъгъла, където започваше Бедняшкия квартал, и забелязаха Дънкан и Уилям в оживен разговор с продавача. Дънкан бе застанал така, че върхът на сабята му опираше ребрата на продавача, но това трудно се виждаше отвън. Уилям беше готов да се намеси, ако някой неочаквано се приближеше до магазинчето.
Завиха по една къса уличка към друг булевард, успореден на първия. Дьо Лунвил махна на Ерик и Джедоу да се скрият в сянката на един тъмен вход, после заедно с Ру бързо мина на отсрещната страна на улицата и посочи на младежа да се прилепи до стената между една врата и един прозорец. Самият той зае позиция на ъгъла на сградата, между входа и пътеката, минаваща край нея. Отвътре се дочуваха звуци. Ру предположи, че влачат стоки по пода на някакъв склад. Не се поддаде на внезапното желание да надникне през прозореца и се опитваше да изглежда като човек, поспрял само за минутка, докато продължаваше зорко да се оглежда, готов да забележи всяко движение или промяна.
От тъмнината се зададе фигура, загърната с дълго наметало. В мрака зад нея се мярнаха още фигури.
Човекът с наметалото забързано мина покрай Ру и изкачи трите стъпала до входната врата. Младежът го погледна, докато минаваше, и очите му се разшириха. Мъжът влезе и затвори вратата.
— Какво правите тук? — чу се отвътре.
— Здрасти — обади се познат глас.