Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Слязоха на брега, където ги чакаше сержант в униформата на гарнизона на Шамата с няколко войници. Както и граничните барони на север, гарнизонният командир на Шамата отговаряше пряко пред Короната, така че в Долината на сънищата не спазваха много дворцовите формалности. С приятното чувство, че не е задължен да се съобразява с обществените ограничения на благородническия етикет, Калис отвърна на поздрава на военния и го попита:
— Кой си ти?
— Сержант Азис, милорд.
— Чинът ми е капитан — каза Калис. — Имаме нужда от три коня и ескорт до Голямото звездно езеро.
— Гълъбите пристигнаха със съобщение още преди дни… капитане — отвърна сержантът. — На пристанището има поделение на гарнизона с достатъчно коне и войници, за да изпълним нарежданията ви. Моят капитан ви кани най-учтиво на вечеря, сър.
— Мисля, че няма да можем. — Калис погледна към небето. — Трябва да яздим около четири часа, а мисията ми е спешна. Предай на капитана си извиненията ми и ни намери коне и провизии. — Огледа се, видя един мръсен хан от другата страна на пристанищната улица и добави: — Ще чакаме ей там.
— Слушам — отвърна сержантът и даде заповедите си на един от войниците, който козирува и пришпори коня си.
— Няма да се забавим повече от час, капитане. Ескортът ви, конете и провизиите ще пристигнат бързо.
— Добре — отвърна Калис и кимна на Шо Пи и Накор да го последват в хана.
Той не беше нито най-лошото, нито най-доброто от това, което бяха виждали по време на безкрайните си пътешествия. Беше точно това, което човек можеше да очаква от заведение, разположено толкова близо до кея: подходящо за убиване на времето, но не за по-дълъг престой на човек, свикнал или можещ да си позволи по-добри условия. Калис поръча бира за всички и зачакаха идването на ескорта.
По средата на втората поръчка вниманието на Накор бе привлечено от викове и смях навън. Той се надигна, надникна през близкия прозорец и тръгна към вратата. Шо Пи последва учителя си.
Калис стана и също тръгна след тях — реши, че е по-добре да види в каква неприятност би могъл да се замеси Накор, преди да е станало късно.
Вън около някакъв просяк се бе струпала тълпа. Той беше приклекнал и глозгаше голям овнешки кокал. Беше най-мръсният човек, когото Калис бе виждал. Смърдеше, като че ли не се бе къпал от години. Разбира се, животът на открито не предлагаше удобства като в двора на принца, но дори и между работниците на пристанището и хамалите този мъж изглеждаше като ходеща помийна яма.
Черната му коса беше прошарена и сплъстена от мазнини и мръсотия. Лицето му също беше почти черно от мръсотия и покрито със също толкова мръсна брада. Кожата му бе почерняла от слънцето. Носеше наметка, толкова стара и окъсана, че сигурно дупките бяха повече от плата; първоначалният цвят на дрехата беше отдавна изчезнал и парцаливите остатъци бяха целите в петна и лекета.
Годините нередовно хранене бяха превърнали непознатия почти в скелет; по краката и ръцете му имаше застарели язви.
— Я потанцувай! — крещяха работниците.
Човекът изръмжа като животно, но когато тълпата подвикна още няколко пъти, остави на земята почти оглозгания кокал и протегна ръка:
— Моля ви се — каза той с изненадващо плачевен тон, почти като дете.
— Първо поиграй! — викна някой от тълпата.
Парцаливият просяк стана и внезапно се завъртя като пумпал. Калис застана зад Накор, който внимателно оглеждаше непознатия. Нещо в движенията му беше странно познато на Калис и то беше именно лудешкото въртене.
— Какво е това? — попита той.
— Нещо впечатляващо — каза Накор, без да се обръща.
Мъжът свърши танца си и протегна ръка. Дишаше тежко от умора. Някой му подхвърли парче хляб, което падна в краката му. Просякът веднага клекна и го прибра.
— Хайде сега на работа! — кресна един надзирател и повечето от пристанищните работници се пръснаха. Други останаха да наблюдават още минутка скитника, но постепенно се разотидоха.
— Кой е този? — обърна се Калис към един човек, който изглеждаше местен.
— Някакъв луд — отвърна човекът. — Появи се преди няколко месеца и живее от това, което му подхвърлят. Танцува за храна.
— Откъде е дошъл? — попита Накор.
— Никой не знае — отговори човекът и закрачи към пристанището.
Накор отиде до парцаливия скитник, наведе се над него и огледа лицето му. Мъжът отново изръмжа като див звяр и се сви, за да защити оглозгания кокал и коричката хляб.
Накор бръкна в торбата си и измъкна един портокал. Обели го и го подаде на просяка. Мъжът погледна за момент плода, после го грабна от ръката на Накор. Опита се да го лапне целия. Струя сок потече по мръсната му брада.