Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Показали му гроба. Той го прегърнал и заплакал. Останал дълго време на това място. Зубейда разбрала, че хитростта й е успяла, и рекла на евнуха да донесе сандъка. Донесъл го той. Тя се разпоредила да донесат и неволницата. Наместили я в сандъка и жената на халифа наредила на евнуха:
— Продай сандъка! Който го поиска, постави му условие да го купи затворен и после раздай парите като милостиня!
Взел евнухът сандъка, за да изпълни повелята й.
А на сутринта рибарят Халифа си казал: „Днес трябва да отида при онзи евнух — нали се договорихме да го посетя в двореца на халифа!“ Влязъл в двореца и видял там неволници, роби и слуги, едни стояли прави, други седели. Забелязал онзи евнух, който бил взел рибата — седи си, а мъже роби го обслужват. Той се обърнал и съзрял рибаря. Халифа разбрал, че онзи го е видял, и му викнал:
— Какво бе, Рижавия, откачи ли? Такава ли ти е думата?
— За бога, рибарю, прав си! — рекъл евнухът и се засмял.
Сандал искал да му даде нещо и пъхнал ръка в джоба си. Изведнъж се вдигнал шум, той надигнал глава и видял, че везирът Джаафар излиза от халифа. Евнухът скочил на крака и тръгнал насреща му. Двамата започнали да си говорят. Времето минавало, Халифа стоял и чакал, а евнухът се правел, че не го забелязва. Доста дълго чакал рибарят и накрая му направил знак с ръка и викнал:
— Абе, господин Рижавия, дай, че да си ходя!
Евнухът се притеснил да му отговори в присъствието на везира и продължил разговора, сякаш не го забелязвал. А Джаафар също забелязал, че Халифа прави знаци на евнуха, само че не разбирал какво му вика.
— Сандал, какво иска от тебе този просяк? — запитал той.
— Господарю! — заговорил евнухът. — Това е онзи рибар, чиято риба разграбихме на брега на Тигър! — и му разказал каква е работата.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че везирът се усмихнал и казал:
— Този рибарин е дошъл с нуждата си, а ти не я изпълняваш? Нима не го познаваш? Та той е учител и другар на емира на правоверните! Днес той е попритеснен и само този рибар би могъл да го поразвлече! Не го пускай да си ходи, докато не поговоря с халифа!
Отишъл везирът Джаафар при халифа, а евнухът помолил рибаря да не си тръгва. Халифа възкликнал:
— Голяма е милостта ти, няма що! Дойдох да си търся парите, а тук ме запират като някакъв длъжник!
В това време Джаафар казал на халифа:
— Когато излязох от тебе, господарю, тръгнах си към къщи и видях, че твоят възпитател, учител и другар Халифа рибарят стои пред портата, сърди ти се и говори: „За бога, аз го научих да лови риба, той отиде за кошници и не се върна! Така приятелство не се прави, така не се отнасят към учители!“
Халифът се усмихнал, мъката му минала и рекъл:
— За бога, ще направя за него каквото трябва! Ако Аллах желае да му даде чрез мене беда, ще я получи, а ако желае да му даде късмет — все за него ще е! — взел парче хартия, разкъсал я на няколко къса и рекъл: — Напиши, Джаафар, двайсет бележки — от динар до хиляда динара, и още двайсет за всички степени на властта — от най-дребен чауш до халиф, и още двайсет начина за измъчване — от най-лекото наказание до погубване! — Джаафар написал собственоръчно всичко, което му наредил халифът. После емирът на правоверните наредил: — Искам да ми доведат Халифа рибаря! Ще му наредя да изтегли една от тези хартийки и ще му дам онова, което е написано на нея! Ако му се падне халифство, ще се откажа от него и ще го дам на Халифа! Но и не бих го пожалил, ако се окаже, че е изтеглил наказанието бесилка или отсичане на главата!
Джаафар си помислил: „Ами ако на този бедняк му се падне гибел — нали аз ще бъда причината! Но пък да става каквото е пожелал Аллах!“ Отишъл при Халифа, хванал го за ръка да го води, но Халифа загубил ума и дума и си помислил: „Какъв съм глупак, че дойдох при този противен рижав роб, а той ме предаде на това Дебело шкембе!“
— Горко ти, рибарю! — рекъл везирът. — Сега ще застанеш пред емира на правоверните и пазител на светите места!
Погледът на Халифа паднал върху халифа, който седял на трона си. Рибарят го познал, пристъпил към него и казал:
— Бъди здрав, свирачо! Не е хубаво, че ме остави да пазя рибата, а сам отиде и не се върна! А аз не успях да се огледам, когато дойдоха роби и ми разграбиха рибата! Всичко стана заради тебе! Ако бе донесъл бързо кошниците, щяхме да вземем от тази риба сто динара! Днес дойдох тук да си поискам онова, което ми се полага, а ето че ме задържаха! Но кажи ми какво се случи с теб? Теб кой те е задържал тук?