Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Палатката не беше нещо повече от навес, отворена от всички страни, с движещи се навътре и навън войници като мравки по мравуняк. Въздухът тук, в Шиенар, днес беше горещ. Лан не беше получавал скоро съобщения от фронтовете, но беше чул, че неговият отпор днес не е единственият отчаян. Елейн се сражаваше при Кайриен. Амирлин - на границата на Арафел.
Светлината дано да дадеше при тях нещата да вървяха по-добре, отколкото при него.
Агелмар стоеше над разстланите по пода карти, сочеше по тях с тънка пръчка и разместваше парчета цветен камък, докато даваше заповеди. Бегачи идваха и докладваха за развоя на битката. Най-добрите бойни планове траеха само докато се извади първият меч, но един добър пълководец можеше да работи с битките както грънчар работи с глината, да взима войнишките приливи и отливи и да ги извайва.
- Лорд Мандрагоран? - попита Агелмар. - Светлина! Приличаш на самата Погибел. Потърси ли Айез Седай за Цяра?
- Добре съм - отвърна Лан. - Как върви битката?
- Окуражен съм - каза Агелмар. - Ако намерим някакъв начин да задържим Властелините на ужаса за час-два, мисля, че всъщност имаме добър шанс да отблъснем тролоците.
- Едва ли. Прекалено са много.
- Не е до броя - каза Агелмар, махна на Лан да се приближи и посочи една карта. - Има нещо, което малко хора знаят. Армиите _могат_ да се прекършат и често _се_ прекършват, макар да превъзхождат по брой и да имат превъзхождащо предимство на бойното поле и добър шанс да спечелят.
- Когато прекараш известно време като командир, започваш да мислиш за една армия като за цялостна същност - продължи той. - Огромен звяр с хиляди крайници. Това е грешка. Една армия е съставена от хора - или тролоци, в този случай - всички са на бойното поле, всички са уплашени. Да си войник означава да овладееш страха си. Звярът вътре просто иска да се изтръгне навън.
Лан се наведе и огледа картите. Положението беше точно както го беше видял, само че Агелмар все още разполагаше с леката салдейска конница, която пазеше източния фланг. Грешка? Лан се беше уверил, че вече не са там. Не трябваше ли бегачите вече да са донесли на Агелмар, че картата е сбъркана? Или той по някакъв начин ги беше разсейвал, за да не забележат?
- Днес ще ти покажа нещо, Лан - каза тихо Агелмар. - Ще ти покажа какво трябва да научи всеки, ако иска да оцелее. Можеш да накараш по-силния враг да се прекърши, ако го убедиш, че ще умре. Удари го достатъчно здраво и той ще побегне, и няма да се върне, за да го удариш отново - дори всъщност да си твърде слаб, за да удариш отново.
- Това е планът ти значи? - попита Лан. - Днес?
- Тролоците ще се прекършат, ако им демонстрираме сила, която да ги уплаши - каза Агелмар. - Знам, че може да подейства. Надявам се да свалим водача на Властелините на ужаса. Ако тролоците решат, че губят, ще побегнат. Те са страхливи същества.
Изглеждаше достоверно. Може би Лан просто не виждаше цялостната картина. Може би геният на Великия капитан надвишаваше онова, което можеха да си представят другите. Лан се зачуди правилно ли е постъпил, като бе отменил заповедта да се преместят стрелците.
Вестоносецът, когото бе пратил преди малко, се върна на галоп. Един от Висшата гвардия на Лан дойде с него, ръката му бе прободена от стрела с черни пера.
- Огромна сила Твари на Сянката! - съобщи вестоносецът. - Идат от изток! Дай Шан, прав бяхте!
„Знаели са да дойдат точно оттам - помисли Лан. - Не биха могли да забележат, че се оголваме там, защото хълмовете затулват гледката им. И дойдоха твърде бързо. На Сянката трябва да са й съобщили или е знаела какво да очаква.”
Погледна Агелмар.
- Невъзможно! - възкликна Великият капитан. - Защо съгледвачите не са ги видели?
- Лорд Агелмар - заговори един от командирите. - Вие пратихте съгледвачите назад на изток да огледат реката, забравихте ли? Трябваше да огледат брода. Казахте, че стрелците ще… - Командирът пребледня. - Стрелците!
- Стрелците са на позициите си - отсече Лан. - Искам предните линии да започнат да се изтеглят. Извадете салдейците от боя. Да са готови да ударят, за да помогнат на пехотата да се изтегли. Издърпайте ашаманите назад. Ще ни трябват портали.
- Лорд Мандрагоран - заговори Агелмар. - Този нов развой може да се използва. Ако се раздвоим и след това ги смажем между нас…
- Освободен сте от длъжност, лорд Агелмар - каза Лан, без изобщо да го погледне. - И, за съжаление, трябва да ви помоля да останете под наблюдение, докато разбера какво се е случило.
Възцари се тишина. Всеки адютант, вестоносец и офицер се обърна към него.
- Стига, Лан - рече Агелмар. - Това звучи все едно заповядваш да ме арестуват.