Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тогава позволете на съдържателя смирено да изложи пред господин куриера, че Monseigneur, обикновено така благ, се е разгневил безпричинно. Тук нямало никакво „защо“. Господин куриерът да обясни на Monseigneur, че се мами, като подозира някакво друго „защо“ освен онова „защо“, което неговият предан слуга е имал вече честта да му обясни. Благородната дама…
— Млъкнете! — извика мистър Дорит. — Дръжте си езика! Не искам да чувам повече за благородната дама, нито пък за вас. Погледнете това семейство — моето семейство, — семейство, по-благородно от всичките ваши дами. Вие се отнесохте без уважение към това семейство, бяхте нахален към това семейство. Аз ще ви разоря. Ха… заръчайте да изведат конете, натоварете каретите. Кракът ми няма да стъпи вече в дома на този човек.
Никой не се намеси в спора, който превишаваше френските говорни възможности на Едуърд Дорит, ескуайър, и едва ли бе от компетентността на дамите. Мис Фани обаче подкрепи баща си с голямо озлобление и заяви на родния си език, че имало нещо особено в нахалството на този човек и че, според нея, било много важно той да бъде по някакъв начин принуден да се откаже от правото си да прави разлика между едно и друго богатско семейство. Тя просто не пожела да си представи на какво се дължи неговата дързост; все трябвало да има някакво основание за това и те били длъжни да го изтръгнат от устата му.
Всички водачи, мулетари и зяпльовци из двора взеха участие в спора и много се развълнуваха, като видяха, че куриерът се мъчи да изкара каретата. Това ставаше с помощта на по десетина мъже към всяко колело и с цената на голяма врява; тогава, докато чакаха пристигането на конете от пощенската станция, пристъпиха към товаренето на багажа.
Но тъй като английската карета на благородната дама беше вече впрегната пред вратата на хана, хазяинът се бе промъкнал горе да обясни тежкия случай. Това се усети и на двора, когато той се зададе по стълбите с господина и дамата, като сочеше с изразителен жест към обиденото величие на мистър Дорит.
— Извинете, моля — каза господинът, като се отдели от дамата, и пристъпи напред. — Аз не обичам да приказвам много и не ме бива да давам обяснение, но дамата ми никак не желае да става скандал. Дамата — фактически моя майка, желае да ви кажа, че се надява да не става скандал.
Мистър Дорит, още задъхан от обидите, поздрави господина и дамата резервирано, отсечено и с непобедим вид.
— Не, но наистина, вие там, драги човече, слушайте! — обърна се джентълменът към Едуърд Дорит, ескуайър, и се вкопчи в него като в ангел спасител. — Дайте да се опитаме с вас да оправим тази работа. Лейди не иска скандал.
Едуърд Дорит, ескуайър, издърпан за копчето малко встрани, си придаде дипломатически вид и отговори:
— Да, но трябва да признаете, че когато човек си е ангажирал куп стаи предварително, никак не е приятно да намери други хора в тях.
— Не е приятно, зная, че не е — каза другият. — Признавам го. И все пак нека ние с вас се постараем да оправим работата, за да се избегне скандалът. Вината ни най-малко не е у човека, а у майка ми. Тя е забележително изтънчена жена и у нея няма никакви там глупости… и добре е образована… и се оказа не по силите на човека. Просто го сложи в джоба си.
— Ако наистина е било така… — започна Едуърд Дорит, ескуайър.
— Така беше, ей богу, уверявам ви. Е, тогава защо скандал? — запита джентълменът, като се оттегли на старата си позиция.
— Едмънд — рече дамата от вратата, — надявам се, че си обяснил на джентълмена и семейството му или даваш задоволителни обяснения, че учтивият хазяин не е виновен.
— Обяснявам, устата ми се схванаха от обяснения — отвърна Едмънд, после втренчи поглед в Едуърд Дорит, ескуайър, и след няколко секунди добави в изблик на доверие: — Драги човече, хайде, кажете, че въпросът е уреден!
— Не зная, но все пак — каза дамата, като пристъпи любезно една-две крачки към мистър Дорит, струва ми се, трябва да кажа веднага, че обещах на добрия човечец да взема върху себе си вината, загдето в отсъствието на собственика заех една от стаите му за краткото време, докато траеше обядът ми. Нямах представа, че собственикът ще се завърне така скоро, нито пък, че се е завърнал, иначе щях да побързам да върна заетата стая, да дам обяснение и да се извиня. Надявам се, че като казвам това…
За един миг дамата обърна монокъла си към двете мис Дорит и занемя, вцепенена. В същия миг мис Фани, застанала на преден план във величествено живописна композиция, съставена от семейството, семейните екипажи и семейната прислуга, улови сестра си здраво под ръка, да я задържи на място, а с другата ръка си вееше важно, и изгледа дамата пренебрежително от глава до пети.