Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Хей! — Утгар шляпна Локи и Джийн по гърбовете. — Вие двамата в какво се забърквате, по дяволите? Да ви трябва телохранител?
— Равел е единственият телохранител, който ми трябва — подсмихна се Джийн.
— Прав си, признавам ти го. Но в какво си завирате носа, а? Нещо опасно?
— Вероятно не — отвърна Локи. — Виж, Дракаша ще разкаже цялата история, може и по-скоро, отколкото си мислиш. За тази вечер нека кажем, че ще изпълняваме най-обикновени поръчки.
— Ще наминем да видим баба — рече Джийн. — Ще изплатим чичовите дългове на комар. Ще вземем три хляба и един бушел лук от Нощния пазар.
— Добре, добре, трайте си. А ние, останалите, да стоим тук и да тъпеем, а?
— Надали — отвърна Локи. — Този кораб е пълен с малки изненади, не е ли така?
— Вярно си е — изкиска се Ушгар. — Ей, вярно си е! Ще внимаваме. Боговете да ви държат под око и тъй нататък.
— Благодаря. — Локи се почеса по брадата и после щракна с пръсти. — По дяволите, без малко да забравя нещо! Жером, Утгар, до след малко.
Той хукна към кърмата, като разбутваше работниците от Синята вахта и отегчените Червени, които помагаха за ваденето на оръжия от оръжейната. Превзе стълбите на квартердека с два бързи скока, плъзна се по парапета на стълбата, водеща към каютите, и почука силно на вратата на Дракаша.
— Отворено е! — извика тя.
— Капитане! — Локи затвори вратата след себе си. — Трябва пак да взема назаем парите, които бяха в моя сандък.
Дракаша се беше изтегнала в хамака си с Паоло и Косета и им четеше от дебела книга, която страшно приличаше на „Практически лексикон на мъдрия мореплавател“.
— Формално тези пари бяха разпределени по дяловете — рече Дракаша, — но мога да ти дам равностойна сума от корабната каса. Всичките ли?
— Двеста и петдесет солария трябва да стигнат. О, и, такова, те няма да се върнат с мен.
— Очарователно — забеляза тя. — Това значение на „назаем“ не ме задължава особено да стана от хамака си. Като излизаш…
— Капитане, Страгос е само половината от работата за тази вечер. Трябва да се постарая и Рекин да мърка доволно. Той притежава властта да смаже този кроеж като муха, ако не се старая. Освен това… ако му погъделичкам въображението, може да успея да изкрънкам от него още едно полезно нещо.
— Значи ти трябва подкуп.
— Между приятели го наричаме възнаграждение. Хайде де, Дракаша. Смятай го за инвестиция в нашия желан завършек.
— Добре — само заради спокойствието ми. Ще уредя да те чака, когато напуснеш кораба.
— Твърде си…
— Хич даже не съм любезна. Да те няма.
9
Нямаше ги тук от седем седмици, а им се струваше, че е било преди цял един живот.
Застанал на левия парапет и загледан отново в островите и кулите на Тал Верар, Локи усещаше как тревогата и меланхолията се смесват като алкохолни питиета. Облаците, ниски и тъмни, висяха над града и отразяваха оранжевата светлина на празничния огън, пламтящ в главното пристанище.
— Готов ли си? — попита го Джийн.
— Готов съм и се потя здраво — отвърна той.
Бяха се пременили във взети назаем фини дрехи, ленени шапки и наметала. С наметалата им беше топло, но те не бяха рядкост по улиците на много квартали и означаваха, че този, който ги носи, вероятно носи и оръжие и с него не бива да се заяждаш. Надяваше се, че допълнителното облекло ще ги защити от случайния поглед на някой неудобен, който може да ги разпознае.
— Спускайте! — извика Оскари, начело на моряците, които спускаха лодката им на вода. Със стържене на въжета и макари малката лодка се спусна надолу в мрака и цопна във водата. Утгар се спусна по въжената стълба, за да развърже всичко и да подготви веслата. Щом Локи се приготви да слезе на входа, Делмастро го хвана за лакътя.
— Каквото и да се случи, доведи го обратно! — прошепна му тя.
— Няма да се проваля — отвърна Локи. — И той също.
— Замира каза да ви дам това. — Делмастро му подаде тежка кожена кесия, натъпкана догоре с монети. Локи кимна за благодарност и я пъхна в един вътрешен джоб на наметалото.