Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Представете се — отново настоя маркизът. — Вие част от някоя редовна армия ли сте, или сте просто разбойници?

— Разграничението е съмнително — обади се жената и тъмната й вежда се надигна.

— Наистина, въпросът е само в числеността — изрече мъжът до нея.

— Или в успеха — добави Гелел.

И двамата я погледнаха изненадано.

— Здравейте — каза мъжът. — Аз съм Рапицата, а тя е Мършавата.

— Превост Алил, маркиз Джардин от Граничните патрули.

Докато разговаряха, зрението на Гелел се нагоди към светлината и тя вече можеше да види, че платът около шлемовете, както и на туниките, в много тъмен пурпур, почти черен.

— Превост, маркиз, поздрави — започна мъжът. — Щом сте решили да не настъпвате с конницата си, за да ни преодолеете, значи, че вече знаете кои сме. Разузнавателните ви служби са добри. Опитахме се, доколкото е възможно, да останем незабелязани.

— Унищожавайки част от Унта? — изстреля маркизът. — Изгаряйки Коун до основи?

Мъжът се усмихна и оголи остри зъби.

— Както казах — опитахме да останем незабелязани.

Гелел се наведе, опряла ръце на високия лък на седлото си:

— Рапица, ние официално молим за позволение нашето поделение да премине на юг.

Рапицата ги покани с махване на ръка и се поклони:

— Разрешено, превост. Всички — хм — бойци, които желаят да се изтеглят на юг, са поканени да го сторят. Никой обаче не може да се придвижва на север. Моля ви да разпространите съобщението, ако обичате.

Маркизът го изгледа гневно и отвратено:

— Очаквате много измени, нали?

— В близкото бъдеще, за да бъдем кратки… да.

С отсечено кимване маркизът изпрати конник назад, за да им съобщи да напредват.

— Предполагам, че трябва да ви благодарим за позволението да преминем.

Рапицата и Мършавата се отместиха.

— Просто си вършим работата.