![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
- Тогава ясно откъде духа вятърът! – хищно присвивайки очи, провлече роханецът. – Е нищо, сега ще се уредим сметките... Трябва да разкажете в лагера с всички подробности как е станало това! – решително каза той. – Нека хората знаят. По-здраво ще се бием....
Но разузнавачите донасяха, че подир отредите на истерлингите и хазгите прииждали нови, никога не появявали се на границата на Рохан племена. Само Торин, Фолко и Дребосъка можеха по оскъдните описания на десетника да разберат, че става въпрос за баскани, хеги и ховрари. Те образуваха втората линия на войската.
- И което е особено тъжно – говореше стотникът, – че на юг са тръгнали и много хиляди ловци от Езерното кралство. И това е много лошо не само защото те са наши преки роднини и понеже дълги години сме били верни съюзници и в отдавна отминалите години на войната за Пръстена сме се сражавали с общия Враг, но и затова, че те са прекрасни воини, непоколебими и издръжливи, конницата им само малко отстъпва на нашата. Не мога да разбера какво е станало с тях!... Чух, че на север потеглило пратеничество – по обиколен път, през земите на Беорнингите, но кога ще стигнат до Дейл...
- А има ли новини от Мундбург? – попита хобитът. – Там какво става, всичко ли е спокойно?
- Работата е там, че не – въздъхна роханецът. -Врагът се е появил до самите Зъби на Мордор. Но за събитията на юг знам малко. Може би в лагера ще научите повече.
В действителност единен лагер като такъв роханците нямаха. Няколко големия отряда се бяха разположили, всеки самостоятелно, готови да действат и заедно, и ако се наложи поотделно, Фолко и другарите му яздеха по плоска като маса равнина на север от края на Емин Муил. Тук, прикрили лявото си крило с непроходимите планински върхове, се бяха съсредоточили главните сили на Рохан. На полетата тук и там се издигаха шатри, предимно бяло-зелени. Над всяка се вееше флагче с герба на собственика, а герб в Роханските предели имаше всеки, който беше воин. Малко по-далеч на запад коневъдите бяха изкарали на паша табун – не толкова да търсят оскъдната тревица, колкото за да не се застояват конете. Навсякъде Димяха огньове, сновяха хора, стояха талиги...
- Едва ли умеете да се сражавате на кон – обърна се десетникът към хобита и другарите му. – Брего Третия Маршал на Пределите и командир на пехотата, ще ви посочи местата ви. Неговата шатра е ей онази. Късмет и да ви пази Съдбата!
С тези думи воинът се поклони и си отиде. Така Фолко, без сам да забележи това, се оказа като редови стрелец в армията на Рохан, очакваща скорошното нападение на врага, същият враг, който не един път бе побеждавал хобита и спътниците му... Някак без спорове и размишления, едва ли не случайно, приятелите избраха място, където щяха да чакат първия удар, макар хобитът да си даваше сметка, че с по-голямо желание би се сражавал на прекрасните в мощта си стени на Минас-Тирит и не защото те бяха могъщи и се славеха като несъкрушими, а защото красотата на този град, признавана от самите елфи за съперничеща си с древните им постройки, здраво се беше запечатала в паметта му. Да умре, защитавайки я, изглеждаше най-голямото щастие за воина, ако бе имал възможност да избира поне мястото на последната си битка, ако не времето й.
Но от първите минути в роханския лагер ги подхвана и завъртя ритъма на точно работещ воински механизъм. Нито бързане, нито суета, нито викове, нито неразбория не видяха приятелите в неголямата, но силна войска на краля на Рохан. Брего, третият Маршал на Пределите не взе да вниква в подробностите дългата им история. Той нищо не ги попита – а Фолко, чувствайки ненужността на по-нататъшните разкази, и не му се натрапи. Маршалът им посочи в коя десетка да се представят, като добави, че макар за тях поръчителства, като следва от писмата, самият владетел на Мундбург, все едно са задължени да дадат клетва за вярност към Краля на Пределите, щом са решили да се сражават в редиците на воините му. Но това ще стане, когато пристигне отряд от млади воини.
Фолко успя да забележи, че в роханските стотни действително не можеше да видиш нито прекалено стари, нито прекалено млади лица. Тук бяха събрани здрави мъже, достигали разцвета на мощта на телата и духа си, а юношите, бъдещото на кралството, господарят на Рохан предпочиташе да не рискува. И споменатите „млади воини“ се оказаха в всъщност опитни бойци, минали школата на граничните сблъсъци с дунландците и ездачите на вълци. Чак изкарал две години във войската, младият воин получаваше правото да положи Клетва пред краля си... За пътниците с писмото на владетеля на Обединеното кралство бяха направени някои отстъпки.