Драконите на сломеното слънце [bg]

— Най-добре да се откажем — произнесе тихо Глокъс.

Генералът игнорира предупреждението му и се приближи до картата, за да я разгледа. Той сложи пръст в една определена точка:

— Предполагам, че водачката им ще разположи полевия си щаб на тази височина. Тъкмо там трябва да потърсите нея и нейния телохранител. Направете обхода през тази горичка и излезте на открито оттук. Така на практика ще се появите изневиделица. Елементът на изненада ще бъде пълен и ще успеете да ударите доста преди да ви забележат. Какво ще кажете, Ваше величество?

— Планът ви е отличен, генерале — кимна ентусиазирано Силван.

Щеше да носи съвсем нова броня — красиво и чудно изработена. Нагръдникът бе увенчан със символа на звездата с дванайсет лъча, стоманеният шлем беше оформен като две лебедови крила. Имаше нов меч и знаеше как да го използва, тъй като още от пристигането си в Силваност бе започнал занимания с експерт по фехтовка, който се изразяваше с възторг за уменията на Негово величество. През този ден победата щеше да принадлежи на елфите и младият крал възнамеряваше да играе съществена роля в нея — роля, която да бъде запомнена и препредавана на поколенията в приказки и песни.

Той излезе от палатката, нетърпелив да се приготви за битката.

Глокъс се позабави още малко.

Конал отново се бе върнал към работата си. Съветникът не отронваше и дума, ала генералът усещаше присъствието му така, както някой долавя гладните очи, втренчени към него откъм смрачена гора.

— Остави ме. Нямам време за теб.

— Тръгвам. Исках само да ти напомня още веднъж какво ти казах. Кралят трябва да бъде в пълна безопасност.

Генералът въздъхна и вдигна очи.

— Ако пострада, вината няма да е моя. Не съм някакъв великан, че да вдигам ръка срещу собствената си раса. Онзи ден се изказах твърде прибързано, без да мисля. Ще заповядам на охраната си да го пази така, все едно е родният ми син.

— Отлично, генерале — кимна Глокъс с прекрасната си усмивка. — Чувствам неимоверно облекчение. Всичките ми надежди за тази страна и нейния народ се градят върху него. Силваношей Каладон трябва да живее, за да управлява Силванести в продължение на дълги години. Както и неговият дядо преди това.