Драконите на сломеното слънце [bg]

Силван обърна главата на коня си и препусна след съгледвача. Не изминаха много и се натъкнаха на друг съгледвач, останал, за да държи нещата под око.

Той посочи напред.

— Там, Ваше величество. На възвишението. Веднага се забелязват.

Наистина беше така. На възвишението се издигаше огромен минотавър — първият, който Силван виждаше през живота си. Създанието носеше отличителните знаци на Рицарите на Нерака. На кръста му бе препасан масивен меч. Минотавърът наблюдаваше развитието на битката изключително внимателно. Близо до него стояха дванайсетина рицари на коне, които също следяха сражението. Зад тях знаменосецът държеше високо флаг, който в миналото може и да бе изглеждал бял, но сега беше по-скоро мръснокафяв, като напоен със засъхнала кръв. Точно до него един ординарец търпеливо държеше юздите на великолепен червеникав жребец.

— Дали пък в крайна сметка предводителят им не е минотавърът? — обади се Силван. — Трябва да сме се объркали.

— Не, Ваше величество — отвърна съгледвачът. — Виждате ли ето там, зад него? Това е водачката, различава се лесно по кървавочервения шарф.

Младият крал се загледа, но не успя да я види, след което минотавърът отстъпи встрани, за да обсъди нещо с един от рицарите. Зад него, стъпила на невисоко възвишение, стоеше слабо, деликатно човешко момиче, което също следеше ставащото на бойното поле с не по-малък интерес от този на останалите рицари. Под едната си ръка държеше шлем. На колана й висеше утринна звезда.

— Това ли е тяхната водачка? — попита изумено младежът. — Не изглежда достатъчно голяма дори за първия си танц, да не говорим за толкова отговорна длъжност!

Дали защото го чу, въпреки че беше невъзможно, понеже се намираха на повече от сто и двайсет крачки от тях, или поради някаква друга причина, момичето обърна очи право към него. Силван внезапно се почувства изложен и напълно открит пред тези очи и побърза да отстъпи сред по-гъсто израслите дървета.

Водачката остана загледана в тяхна посока в продължение на дълги мигове. Младият крал вече можеше да се обзаложи, че ги е забелязала и тъкмо се канеше да нареди отстъпление, когато момичето отмести взор. Очевидно даде някакви нареждания на минотавъра, защото той прекрати разговора си и се приближи до нея. Дори от толкова далече се забелязваше, че огромното създание се отнася с респект и нескривано уважение към водачката. Минотавърът изслуша заповедите й, погледна през рамо към бойното поле и кимна с рогатата си глава.

Сетне се обърна, даде знак на рицарите да го последват и с рев се затича надолу по склона. Рицарите пришпориха конете си подире му, но макар всичко да се разиграваше пред очите му, Силван все още не можеше да бъде сигурен каква е целта на действията им. Вероятно подготвяха контраатака.

— Сега е нашият шанс, Ваше величество! — извика развълнувано командирът. — Остана съвсем сама.