Златният бряг [bg]

— Ей там, на покрива на онази сграда — каза Белароса — е мястото, където за пръв път се опарих.

Имах чувството, че не искаше да ми каже, че си е играл с огън.

— Колко интересно — казах аз.

Спряхме пред една красива стара барокова църква, покрита с черна мръсотия.

— Това е моята църква — обясни Белароса — „Санта Лучия“.

Слязохме от колата, отидохме до жилището на пастора и почукахме на вратата, която един стар свещеник ни отвори и започна да изпълнява ритуала с прегръдките и целувките.

Аз и Белароса бяхме въведени в една голяма всекидневна на втория етаж, където към нас се присъединиха още двама свещеници и на всички бе поднесено кафе. Тези хора пият много кафе, в случай че не сте забелязали, но не толкова заради кофеина, колкото за общото изживяване — нещо като течна версия на общото ядене. А навсякъде, където отидеше Франк Белароса, разбира се, се правеше и се сервираше кафе, обикновено с нещо сладко.

И така, ние пиехме кафе и бъбрехме за това-онова, но не и за вчерашните неприятности със закона. Тримата свещеници бяха от старата италианска школа, естествено, и не си говореха на име, така че липсваха онези глупости с „отче Чък“ и „отче Бъзи“. От друга страна, като че ли и тримата имаха трудни първи и фамилни имена и при акцента, с който говореха, ми прозвуча сякаш и тримата се казваха отец Чикън Качиаторе, Аз ги наричах всичките „отче“.

Главният говореше за това, как епископът (истинският епископ на епархията) искал да затвори „Санта Лучия“, освен ако не започне да се издържа сама, което било малко вероятно, тъй като в енорията едва ли били останали достатъчно италианци католици, които да я поддържат. Свещеникът деликатно обясни, че латиноамериканските католици в енорията, предимно от Централна Америка, смятали, че десет цента в кутията за дарения покриват режийните. Свещеникът се обърна към мен и каза:

— Старите хора в тази енория не могат да отидат в друга църква. Те искат да са близо до своята църква и тук да ги опеят, когато умрат. Трябва да помислим, разбира се, и за някои бивши енориаши, такива като мисис Белароса например, които се връщат в „Санта Лучия“ и ще бъдат съкрушени, ако трябва да затворим църквата.

(Окей, отче, дай по същество.)

Той се прокашля.

— Трябват около 50000 долара на година, за да се поддържа и отоплява църквата и жилището на пастора и да се слага някаква храна на тази маса тук.

Не си мислете, че посегнах към портфейла си или нещо такова, но докато свещеникът ми казваше това заради дона, той надраска един чек и го сложи на масата с лицевата страна надолу.