Гравитационна дъга [bg]

Затънали до коленете в кал се бъхтят Черните Командоси, напълно завладени от акцията по спасение, от момента. Ракетата А4, която след малко ще разкрият, е била използвана в последната отчаяна битка за Берлин — неуспешно изстрелване, неексплодирала бойна глава. Около нейния гроб те забиват укрепващи дъски и започват да предават назад по човешката верига кофи и бурета с кал, за да бъде изсипана на брега, край пирамидите с техните пушки и раници.

— Значи Марви беше прав. Не са ви разоръжили, момчета.

— Не знаеха къде да ни търсят. Ние бяхме изненада за тях. Даже и сега в Париж има влиятелни фракции, които не вярват, че съществуваме. А и самият аз не съм много сигурен в това.

— Защо така?

— Ами, според мен, ние присъстваме тук само статистически. Ето онази скала например е близо 100% определена, знае, както и всички други, че е там. А нашите изгледи да се намираме точно сега и точно тук надвишават съвсем мъничко нулевите. При най-леката промяна на вероятностите и нас няма да ни има. Щрак! И край.

— Странни приказки, полковник.

— Не и ако сте били на наше място. Преди четиридесет години, в Югозападна Африка, ние бяхме почти унищожени. Без абсолютно никакво основание. Можете ли да разберете това? Без причина. Дори Теорията за Божията Воля не ни донесе утешение. Това бяха германци с имена и служебни характеристики, мъже в сини униформи, които убиваха непохватно и с угризения на съвестта. Ежедневно издирване и унищожаване. Продължи две години. Заповедите идваха от едно човешко същество, от старателния касапин фон Трота. Пръстът на милосърдието нито веднъж не бе докосвал блюдата на неговите везни.

— Ние имаме една дума, която нашепваме, мантра за времената заплашващи да бъдат неблагоприятни. Мба-кайере. На вас предполагам също може да ви свърши работа. Мба-кайере. Означава „размина ми се“. За онези от нас, които оцеляха от фон Трота, това означава също, че привикнахме да се отстраняваме от нашата история и да я наблюдаваме, без да чувстваме нещо особено. Леко отчуждение, затваряне в себе си. Усет за статистиката на нашето битие. Една от причините да се сближим толкова с Ракетата, според мен, беше мъчителното осъзнаване колко непредвидим, също като нас, може да бъде Агрегат 4, колко зависим е от всевъзможни дреболии… от праха, който прониква в брояча и прекъсва електрическия контакт… от незабележимия филм смазка, всъщност мазнина от докосването на връхчетата на човешки пръсти, който се е задържал в клапана за подаване на течен кислород и пламва в секундата, когато той навлиза и взривява всичко, виждал съм такива случаи… входящите изолатори на сервомоторите набъбват от дъжда или водата прониква в превключвателя и следва корозия, късо съединение, заземяване на сигнала, преждевременно прекъсване подаването на гориво, и отново жив остава само Агрегатът, един Агрегат от парчета мъртва материя и нищо в него не може да се движи или да има оформена Съдба… Престанете да мърдате така вежди, Скъфлинг, Възможно е малко да съм се увлякъл и да звуча като туземец, но нищо повече. Ако останете достатъчно дълго в Зоната и вие ще започнете също да си внушавате какво ли не за Съдбата.