Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Премина нататък, към следващата глава. След като близо час се консултира със списъка с думите и с Бердин, преведе написаното.
„Снощи враговете ни изпратиха убийци през Плъзгата. Ако дежурният не бе стоял нащрек, щяха да успеят да се промъкнат. Щом Кулите бъдат възпламенени, Старият свят наистина ще бъде отделен и Плъзгата ще потъне в сън. Тогава всички ще спим по-спокойно освен нещастника, застанал на пост. Съгласихме се, че няма как да разберем кога ще бъдат възпламенени заклинанията. Щом Кулите бъдат задействани, пазачът ще бъде запечатан заедно с тях.“
— Кулите — каза Ричард. — Когато са ги завършили, запечатвайки Стария свят и отделяйки го от Новия, тази стая също е била запечатана. И Коло не е успял да се измъкне.
— Тогава защо стаята е отворена сега? — попита Бердин.
— Защото унищожих Кулите. Нали си спомняш, че ти казах, че според мен стаята на Коло е била взривена през последните няколко месеца? Че плесенът по стените е бил обгорен и не е имал време да израсне наново? Станало е, защото унищожих Кулите. И стаята на Коло е била разпечатана за пръв път от три хиляди години насам.
— Че защо ще запечатват стаята с кладенеца?
Ричард забрави да мига.
— Мисля, че Плъзгата, за която Коло говори непрекъснато, живее в кладенеца.
— И каква е тая Плъзга? Сбързът също я спомена.
— Не знам, но по някакъв начин са я използвали, каквото и да представлява тя, за да пътуват до други места. Коло говори за това, че враговете са изпратили убийци през нея. А те са били във война със Стария свят.
Бердин смутено сниши глас и се наведе към Ричард:
— Искаш да кажеш, че според теб тези магьосници са могли да пътуват оттук до всяка точка на Стария свят и обратно?
Ричард се почеса по възпаленото място на врата.
— Не знам, Бердин. Май така излиза.
Бердин продължаваше да го гледа, сякаш се надяваше да й даде още някакви доказателства за това, че полудява.
— Господарю Рал, как е възможно това?
— Откъде да знам? — Ричард хвърли поглед през прозореца. — Късно е. По-добре да вървим да подремнем.
Бердин пак се прозя.
— Чудесна идея.
Ричард затвори дневника на Коло и го пъхна под мишница.
— Ще го взема да почета в леглото, докато заспя.
Тобайъс Броган хвърли поглед към сбърза на капрата и на другия вътре в каретата. Огледа и останалите, плъзнали сред редиците войници. Слънцето блестеше в оръжията им. Броган виждаше всички сбързове. Никой не можеше да се промъкне край него и да подслушва. Щом погледнеше към Майката Изповедник в каретата, гневът му кипваше. Направо побесняваше при мисълта, че е още жива и че Създателят му бе забранил да я промуши с меча си.
Стрелна очи встрани, за да е сигурен, че Лунета ще го чуе, ако й каже нещо тихо.
— Лунета, тази работа започва силно да ме притеснява.
Тя приближи коня си до неговия, продължиха напред, за да могат да си говорят, без тя да извръща глава към него, в случай че някой сбърз ги забележи. Пратеници на Създателя или не, тези люспести същества не й харесваха.
— Но, генерале мой, нали каза, че Създателят ти се явил и казал, че трябва да го направиш. Каква по-голяма чест за теб да бъдеш навестен от Създателя и да ти бъде поставена задача от него.
— Мисля, че Създателят…
Сбързът на капрата се изправи и посочи с лапа напред към хълма.
— Вижжжте! — изсъска той остро, добавяйки в края на думата гърлен звук.
Броган вдигна глава и видя под тях да се простира огромен град, отвъд който се разливаше безкрайно море. В центъра на необятното поле от сгради, обиколен от блестящите на слънцето води на река, се виждаше остров, а над него се издигаше огромен дворец, чиито кули и покриви хвърляха отблясъци светлина. И друг път бе виждал големи градове, но никога нещо подобно. Освен чувството на нежелание да стъпва тук, го изпълни и страхопочитание.
— Бъде прекрасно — възкликна Лунета.
— Лунета — прошепна той. — Снощи Създателят ме навести отново.
— Наистина ли, генерале мой? Това бъде чудесно. Голяма чест е да те посещава толкова често напоследък. Създателят сигурно има големи планове за теб, братко мой.
— Нещата, които ми казва, са все по-шантави.
— Създателят? Шантави?
Погледът на Броган се плъзна към сестра му.
— Лунета, струва ми се, че има проблем. Подозирам, че Създателят е полудял.