Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Имам право да искам обяснение!

— Грег, аз нямам никакви намерения спрямо Джени — намеси се Робърт.

— Така ли? — попита Грег.

— Убеден съм, че и тя няма никакви спрямо мен — каза Робърт. — Не знам какво са ви казали.

Адамовата ябълка на Грег подскочи нагоре и надолу.

— Откога се познаваш с него, Джени?

Джени погледна направо в Грег и каза:

— Нямам желание да отговоря на въпроса ти.

— Сузи ми подсказа нещичко — каза Грег.

— Това не значи нищо! Не съм казала нищо на Сузи и не знам тя откъде черпи информацията си, но мисля, че би било по-добре да не се занимава с онова, което не я засяга. — Джени продължаваше да седи на стола. Ръката й стискаше облегалката му.

— Затова пък мен ме засяга — каза Грег. — Не може едно момиче, което си има годеник, да се среща тайно с друг, по когото, както се говори, е хлътнала. Най-малкото би трябвало да ми го кажеш.

— Кой го говори? Сузи ли? Аз не съм й казала нищо.

— Явно на Сузи не й е било трудно да се досети.

Робърт прокара длан по челото си.

— Вижте, Грег, това, което ви е казала Сузи, не е вярно и аз ви обещавам, че повече няма да се виждам с Джени, щом то причинява толкова неприятности.

— Причинява, прав сте.

Робърт взе палтото си от гардероба.

— Откъде сте, мистър Форестър?

— Живея в Лангли — отвърна Робърт.

— Тук е доста далече от вас.

— Грег, не ми харесва начинът, по който говориш — каза Джени. — Държиш се обидно с мой гостенин.

— Имам право да знам защо годеницата ми отказва да се вижда с мен в продължение на няколко седмици и иска да развали годежа — отговори Грег.

— Аз не съм причината — каза Робърт рязко и обу галошите си. — Довиждане, Джени. Благодаря ти за вечерята. Довиждане — обърна се той към Грег.

Джени беше станала от стола.

— Моля те да ме извиниш за невъзпитания ми приятел. Ужасно съжалявам, Робърт.

— Няма нищо — каза Робърт усмихнато и излезе. Зад себе си чу гласа на Грег през вратата: „Е, ще ми кажеш ли кой е той?“

Още една грешка, помисли си Робърт, когато потегли обратно. Но може пък и да е за добро. Сега Грег ще покаже на Джени, че не се шегува, и тя няма да може нито да го вижда, нито да му се обажда. Робърт се укори, задето изобщо прие да се види с момичето днес. Трябваше да й откаже твърдо, когато го покани да отиде с тях на ски. Грег имаше младежко, но едро лице — неправилен, голям нос, гъсти черни вежди, големи кокалести ръце. Носеше сивия кариран костюм, с който Робърт го беше виждал и преди — днес забеляза, че на ревера му има мазно петно, ризата му се беше измъкнала от панталона и образуваше гънка под жилетката. Няма да е чудно, ако в жилите му тече ирландска кръв.