Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— А сега ти липсва, така ли?
— По рождение не съм съвсем обикновен…
— Ти си уникален — вметна Накор.
— … и проблемите за взаимоотношенията ме притесняват — завърши Калис.
— Това е разбираемо — каза Накор. — Женил съм се два пъти. Първия път като млад за… знаеш за кого.
Калис кимна. Жената, която Накор бе познавал като Йорна, постепенно се бе превърнала в лейди Кловис, агент на пантатийците, с който се бяха сблъскали за пръв път преди двайсет години в Новиндус. Сега тя беше известна като Изумрудената кралица, живото въплъщение на Алма-Лодака, валхеру, която бе създала пантатийците и бе върховен началник на армията им.
— Втората беше добра. Казваше се Шармиа. Но остаря и почина. Все още се смущавам, когато си имам работа с жени, които намирам за привлекателни, а съм шест пъти по-възрастен от тебе. — Накор повдигна рамене. — Ако трябва да се влюбиш, Калис, влюби се в някоя, която ще живее дълго.
— Не съм сигурен, че знам какво е любов, Накор — каза Калис с още по-унила усмивка. — Родителите ми са нещо уникално и в техния брак има древна магия.
Накор кимна. Бащата на Калис — Томас, като дете обикновено човешко създание, по-късно бе превърнат от древна магическа сила в нещо не съвсем човешко. Бе възприел духовното наследство на Господар на драконите — както хората наричаха валхеру — и това древно наследство бе привлякло отчасти майката на Калис — Агларана, елфската кралица на Елвандар, към брачен съюз с него.
— Когато се наложи да флиртувам, никоя жена не привлича вниманието ми… — продължи Калис.
— Освен Миранда — довърши Накор. Калис кимна в знак на съгласие. — Защото е загадка за теб — продължи дребният исаланец — или защото не сте често заедно. — Той преплете пръсти. — Дали двамата сте…
— Разбира се — засмя се Калис. — И това е сериозна причина, за да съм така увлечен.
— Чудя се дали има мъж, който поне веднъж не се е чувствал влюбен между чаршафите.
— Какво имаш предвид? — попита Калис.
— Забравих, че макар да минаваш петдесетте, ти си младеж по стандартите на майчината ти раса — каза Накор.
— Дете — уточни Калис. — Още се уча как да се държа като истински еледел.
Калис употреби термина, с който елфите се наричаха сами.
— Понякога си мисля — поде отново Накор — за свещенослужителите, заклели се в безбрачие. Дали разбират каква мъка е да мислиш постоянно за тази, с която искаш да бъдеш в леглото.
— Жените от народа на майка ми не са такива — каза Калис. — Те чувстват, че нещо възниква между тях и предопределените им мъже, и в някакъв момент просто… знаят.
Калис погледна отново към брега. Вече наближаваха малкия полуостров, край който се минаваше при влизането в пристанището на Шамата.
— Мисля, че ме влече човешката ми половина, Накор. В постепенната и бавна промяна на сезоните в Елвандар има някаква еднаквост, която не ми се нрави. Хаосът в човешкото общество… харесва ми повече от вълшебните горски поляни на родния дом.
— Кой би могъл да каже кое е право — повдигна рамене Накор. — Ти не приличаш на никой друг, но като всеки мъж или жена, родени на този свят, без значение какво си наследил по рождение, в крайна сметка сам решаваш какъв да бъдеш. Когато завършиш това твое „детство“, може би ще поискаш да поживееш малко и с народа на майка си. Само запомни това от един стар човек, макар самият аз да не съм добър ученик: всяка личност, с която се срещаш или имаш взаимоотношения, те учи на нещо. Понякога минават години преди да разбереш какво си научил.
Замълчаха и загледаха приближаващия бряг.
Шо Пи се събуди от шумовете на пристанището. Корабчето приставаше на кея. Той отиде при „учителя“ си и Калис. Над сто километра ниви разделяха град Шамата от пристанището. Отначало гарнизон за погранична охрана, Шамата се бе превърнал в най-големия южен град на страната. На пристана отряд войници чакаха Калис, но вместо да се отправят към града, те се насочиха покрай брега на Морето на сънищата и стигнаха устието на реката, която изтичаше от Голямото звездно езеро. Щяха да минат по нея до южния бряг на езерото и да стигнат точно срещу общността на магьосниците на остров Звезден пристан.
Както винаги на пристанището се тълпяха всевъзможни хора — просяци и хамали, работници и ловки джебчии, очакващи пристигащите кораби, които можеха да разкрият нови възможности — законни или незаконни.
— Пази си кесията — обърна се Накор с усмивка към Шо Пи.
— Нямам кесия, учителю.
Накор най-накрая се бе отчаял да повтаря на младия човек да не го нарича „учител“ и подмина отговора без внимание.
— Така се казва — засмя се Калис.