Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Ей, Халифа, откъде имаш тази фарджия?
— Взех я от един, когото научих как да лови риба! — викнал Халифа. — Не му отсякох ръката, защото той ми открадна дрехите и ми даде този кафтан вместо тях!
Разбрал шивачът, че халифът се е пошегувал с рибаря, като му е дал тази дреха, а той я помислил за парцал…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че както ни стана известно, халифът бил излязъл на лов, за да се отвлече от неволницата Кут ал-Кулуб. Когато Зубейда разбрала как халифът се е увлякъл по нея, обхванала я ревност, както става с всяка жена. Тя била чакала кога халифът ще отсъства, за да й скрои някакъв капан. Като разбрала, че мъжът й е излязъл на лов, наредила на неволниците да приготвят сладкиши, между които имало най-хубава халва, в която примесила омайно биле. Наредила да поканят Куб ал-Кулуб при нея и да й кажат: „Жената на емира на правоверните чула за теб и иска да й покажеш нещо от изкуството си!“
Кут ал-Кулуб скочила, взела нужните й музикални инструменти и влязла при Зубейда. Тя погледнала и видяла девойка с кръгли бузи и гърди като нарове, с лице като месец, с блестящо чело и черни очи, с лице, което излъчвало светлина, сякаш изтичала от челото й, а мракът на нощта се спущал по къдриците й и въздишката й лъхала на мускус, като клонка се люлеел станът й, като лък се извивали веждите й, устата й била сякаш издялана от корал, както я е описал поетът:
— Добре си дошла, Кут ал-Кулуб! — рекла Зубейда. — Покажи какво можеш, да видим майсторството ти!
Кут ал-Кулуб седнала, взела в ръка дайрето, за което един поет е рекъл:
Тя дълго подрънквала и пяла така, че птиците замълчали и засрамени се разлетели. После оставила дайрето и взела шабабата, за която е казано следното двустишие:
След като развълнувала всичко със звуците на шабабата, тя взела един уд, за който е казано:
Опънала тя струните му, сложила всичко в лад — поетът е казал за нея и нейния уд следния куплет:
Изсвирила четиринайсет лада на уда, толкова пъти изпяла песента под всеки лад и всички останали като замаяни.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Кут ал-Кулуб започнала да показва с ловкостта на ръцете си разни фокуси и прекрасни шеги. Зубейда си помислила: „Не бива да се упреква Харун ар-Рашид, че се е влюбил в нея!“ После я почерпила с халвата, в която било омайното биле. Кут ал-Кулуб хапнала от нея, отметнала глава и паднала на земята като спяща. Зубейда наредила на неволниците:
— Отведете я в някоя стая, докато не я потърся! — след това заръчала на един от евнусите: — Направи сандък и ми го донеси!
Разпоредила се също да се изкопае гроб и да се разпространи вестта, че неволницата се е задавила и е умряла.
По това време халифът се върнал от лов и още от вратата запитал за Кут ал-Кулуб. Един слуга — Зубейда го била предупредила какво да каже — целунал земята пред него и рекъл:
— Господарю! Кут ал-Кулуб се задави с храна и умря!
— Аллах да не ти праща блага вест, зъл роб такъв! — възкликнал халифът, влязъл в двореца и запитал: — Къде е гробът й?