Кралят

– Нали? – Бет така силно го бе прегърнала през врата, че Рот едва преглъщаше. – Толкова съм развълнувана! Искам да се запозная с него още сега!

– Това ли е инстинктът за гнездене? – попита Рот по посока на последното място, откъдето беше дошъл гласът на Зи.

– Аха. И само почакай – все още ти предстоят кошчето за пелени и шишетата.

– Ще ги вземем от „Борн Фри“35 – осведоми го Бет, сякаш той имаше представа какво означава това. – В случай че нямам мляко.

Вместо отговор Рот се отпусна в креслото и я настани в скута си, напълно щастлив да я остави да се наслаждава на разказа си. А братята и воините? Те ги наобиколиха, задавайки въпроси, досущ като по-големи братя.

Всеки от тях би дал живота си за нея и за детето в утробата ѝ.

При тази мисъл Рот запримигва учестено.

Докато Рот държеше своята жена в прегръдките си, а ръката му описваше кръгове върху твърдия ѝ корем, мислите му се върнаха към онова, което се бе случило точно преди залез-слънце. След като той се беше преборил със страха си от секса, нещата между тях отново бяха станали такива, каквито бяха в началото на връзката им.

Както можеше и да се очаква, с всички бушуващи хормони.

Сега, когато бременността ѝ бе толкова напреднала, тя трябваше да е отгоре и той нямаше нищо против. Обожаваше да взема в шепи наедрелите ѝ гърди и да усеща как сърцевината ѝ го поема по нов начин заради промените, настъпили в тялото ѝ.

Всъщност дали нямаше да имат време за…

– Здрасти, Ейб.

– Как сме, Аб!

– Какво става, Албакор?

Естествено, Ласитър беше този, който отказваше да научи правилното име.

Докато Абалон отвръщаше на поздравите със заекване, бе трудно да не се усмихнеш. Все още не беше свикнал съвсем с братята, но те бяха свикнали напълно с него. Също като Рот.

– Господарю, господарке, добър вечер.

– Абалон, как е дъщеря ти? – попита Бет.

– Да, Ейб, как мина срещата снощи?

Тишина, в която и муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Братството беше взело под крилото си Абалон и единствената му дъщеря и горко на онзи вампир, който я изведеше на среща и се отнесеше лошо с нея.

– Е, не вярвам, че ще разцъфне в истинска любов. Но я върна вкъщи цели трийсет минути преди вечерния час.

– Добре. – Рот кимна. – Това означава, че няма да му строшим краката. Е, как е програмата за тази нощ?

– Пълна – докладва аристократът. – На първата двойка, която ще приемем, току-що им се роди внук и искат да попитат дали могат да доведат майката и малкото. Само че дъщеря им не е омъжена за бащата и се притесняват, че това може да ви засегне.

– Ни най-малко.