Кралят

– Много внимавай какви ще бъдат следващите ти думи. И да не си посмял да го направиш отново.

Троу тропна с крак.

– Говорих с нея. Какви, по дяволите, ги вършиш…

Кор реагира толкова бързо, че преди да разбере какво става, другият мъж се озова прилепен до тухлената постройка зад себе си, борейки се за въздух през желязната хватка, стиснала го за гърлото.

– Не си ти този, който може да поставя действията ми под въпрос. – Кор си заповяда да не изважда оръжие… но не беше лесно. – Това, което се случва в личния ми живот, изобщо не те засяга. И нека бъда възможно най-ясен – ако искаш да умреш от естествена смърт, никога повече не се доближавай до нея.

Гласът на Троу беше сподавен:

– Когато вземем трона…

– Не. Това приключи.

Веждите на Троу подскочиха.

– Не?

Кор го пусна и закрачи напред-назад.

– Амбициите ми се промениха.

– Заради една жена?

Преди да успее да се спре, Кор извади един от пистолетите си и се прицели право в главата на Троу.

– Мери си приказките.

Троу бавно вдигна ръце.

– Просто се интересувам от причината за подобна коренна промяна.

– Не е заради нея. Няма нищо общо с нея.

– Тогава какво?

Поне думите му бяха самата истина.

– Онзи мъж се отказа от жената, с която е бил обвързан, за да запази престола си. Знам го от достоверен източник. А щом е готов да стигне дотам? Значи, е готов на всичко.

Троу изпусна бавно дъха си.

И не каза нищо повече. Просто се взираше в очите на Кор.

– Какво? – попита Кор.

– Ако искаш да продължа да говоря, ще трябва да свалиш оръжието.

Мина известно време, преди ръката да се подчини на заповед­та на мозъка му.

– Говори.

– Правиш грешка. Постигнахме голям напредък… и несъмнено ще има и друг подход.

– Не и за нас.

– Не прави подобен избор заради някакво увлечение.

Ала именно това беше проблемът – боеше се, че онова, което изпитва, е много повече от увлечение.

– Не го правя.

Троу също закрачи напред-назад, сложил ръце на хълбоците си и клатещ глава.

– Това е грешка.

– Тогава събери свои заговорници и се опитай да надделееш. Няма да успееш, но ти обещавам да те погреба както подобава, ако все още съм жив.

– Твоите амбиции помагаха на моите. – Троу бе приковал нетрепващ поглед в него. – Не искам да захвърля бъдещето с толкова лека ръка.

– Не знам какво означава това и не ме интересува. Ето как стоят нещата – можеш да си тръгнеш, ако поискаш… а може и да останеш и да се биеш заедно с нас, както сме правили винаги.

– Говориш сериозно.

– Миналото вече не ме интересува както някога. Така че върви си, ако искаш. Вземи и останалите, ако желаеш. Ала животът ни в Древната страна ни бе достатъчен години наред, така че не виждам защо самоличността на краля те интересува толкова.

– Защото острието ми все още не е било изпитано срещу короната.

– Какво възнамеряваш да правиш сега? Това е всичко, което ме интересува.