Кралят

Ала всъщност онова, което наистина искаше, бе да се разкара оттук. И нямаше предвид само този клуб. Нито пък онзи в склада в другия край на града. Искаше да се махне от целия този шибан бизнес – продажбата на алкохол и проститутките, парите и цялата тази лудост.

За бога, всеки път щом затвореше очи, виждаше лицето на Селена. Чуваше гласа ѝ, когато му казваше, че би искала да се облече. Усещаше миризмата на отчаянието ѝ.

Докато си мислеше за тяхната „връзка“, ако изобщо можеше да се нарече така, измерваше всичко в отдръпвания. Провалени разговори. Полуистини. Спотаени тайни.

И все негови.

Колко странно. Ай Ем му натякваше да започне начисто от… колко време? Повтаряше му да се стегне и да престане с безразборния секс; предупреждаваше го, че времето му изтича; надяваше се и се молеше нещата да се обърнат, дори когато нямаше и най-малка надежда. А междувременно той чукаше курви на обществени места, получаваше мигрени и се носеше по огромната вълна на самоунищожението, без да обръща никакво внимание.

А ето че въпреки всички усилия на брат му, Селена бе тази, която го бе накарала да се види такъв, какъвто беше в действителност.

Струваше му се проява на неуважение към Ай Ем да го приз­нае, но си беше точно така.

Господи… молеше се кралицата да роди дъщеря, която да бъде избрана. Може би по този начин поне част от кошмара щеше да свърши…

Почукването, което се разнесе, беше тихо и той долови миризмата на спрей за тяло още преди вратата да се отвори.

– Влез.

Работещото момиче, което прекрачи прага, имаше крака, които ставаха дори за модния подиум, но лицето ѝ не бе чак на това ниво: носът като че ли бе малко по-голям, отколкото трябваше, устните – малко по-малки, очите – не съвсем в центъра. И това след всичката пластична хирургия. И все пак от разстояние или в тъмното тя бе страхотно парче.

– Чух, че си искал да ме видиш.

Гласът ѝ бе като за секс телефон – нисък и дрезгав, косата, която отметна над рамото си, бе естествено гъста.

– Аха. – Добре, че не го познаваше достатъчно добре, за да разбере, че той е полумъртъв. – Имам един специален клиент, който…

– Да не е онзи, за когото всички говорят? – Очите ѝ се разшириха. – Секс богът?

– Аха. Искам да знам дали можеш да отидеш в един апартамент утре и да се срещнеш с него. – Двамата със С’Екс се бяха разбрали да го уреждат веднъж седмично, ала когато изнудвачът ти се обадеше и поискаше среща, ти изпълняваш. – Ще те представя и…

– И още как, по дяволите. Другите момичета говореха за него… бил истински жребец.

Тя плъзна ръце по тялото си, улавяйки гърдите и женствеността си.

– Утре по обед. – Трез ѝ даде адреса си в „Комодор“. – Ще се видим там.

– Благодаря, шефе.

Тя присви очи и Трез се досети какво предстои. И наистина, следващите ѝ думи бяха:

– С какво да ти се отблагодаря?

– Нищо. Просто не закъснявай утре.

– Сигурен ли си?

Докато я гледаше, Трез почувства, че част от него иска да отстъпи. Толкова по-лесно бе по този начин – като да политнеш назад в плувния басейн през юли. Пляс и вече не ти е горещо. Проблемът бе, че той не можеше да плува. И всеки път, когато се хвърлеше във водата само за да се охлади, се оказваше на дъното, неспособен да диша.