Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Тонът на Абалон си остана спокоен.
– Ала те държат да поискат разрешение и да го уредят лично с вас.
– Добре. Става. Кога ще видя детето?
Абалон се засмя.
– Утре вечер?
– Ще бъда тук. А след това?
– Всъщност един мой братовчед. Моли за разрешение…
Докато Абалон разясняваше ситуацията и връзките в семейството, Рот за пореден път беше възхитен от него. Ейб беше толкова ненатрапчив и почтителен, никога не престъпваше границата, но въпреки това всяка вечер му осигуряваше истински извор от знания и състрадание.
Беше невероятно впечатляващо.
И докато седеше и слушаше всички тези предисловия, Рот изведнъж почувства, че би могъл да прави това завинаги. Наистина.
Особено със своята шелан до себе си, кучето в краката си и братята наоколо.
* * *
С огромен ужас и ръка върху порасналия си корем, Ана гледаше как мъжът ѝ се приготвя за нощта, която му предстои.
На треперливата светлина от свещите и огъня в камината всичко у него беше различно. Беше забелязала настъпването на промяната през последните месеци, ала тази вечер всичко, което досега бе смътно, едва забележимо, загатнато, сякаш се бе сляло в едно, кулминацията най-сетне беше настъпила.
Тялото му беше различно – по-кораво, с по-ясно очертани мускули. По-едро.
И изражението му не беше същото. Най-малкото не и сега, когато това ново настроение беше легнало на плещите му.
Сякаш почувствал очите ѝ върху себе си, той погледна към нея.
– Колко дълго няма да те има? – попита Ана. – И не ме лъжи. Знам с каква цел излизаш.
Той се извърна към дъбовата маса, върху която се бяха появили дрехи, каквито Ана не бе виждала преди, донесени от Братството. Всичко беше черно.
– Ще се върна призори.
Гласът му беше по-нисък от обикновено, по-студен от обикновено. А после Ана осъзна, че той препасва кожена лента през гърдите си. Досущ като онези, които братята носеха.
– Ще се биеш ли? – прошепна тя със свито гърло.
Отговори ѝ едва след като беше втъкнал две черни ками с дръжките надолу над сърцето си:
– Ще се върна призори.
– Ще ги убиеш, нали?
– Наистина ли искаш да ти отговоря на този въпрос?
– Да.
Рот, нейният хелрен, нейната любов, бащата на нероденото ѝ дете, се приближи до тоалетката, където тя седеше. Когато коленичи пред нея, Ана почувства облекчение, защото по този начин той ѝ се струваше почти познат. Особено когато се взря в очите ѝ.
– Ще направя онова, което трябва да бъде направено – заяви той.
Ана докосна лицето му, проследявайки чертите му, докато мислите ѝ се върнаха към всички онези утрини, в които се бе прибирал окървавен и куцащ, подут и схванат. Ала напоследък, въпреки че все така се срещаше с братята, той не се връщаше ранен.
Значи, би трябвало да се досети, че е време.
– Пази се! – примоли се тя. – Нуждаем се от теб.
– Ще се върна при теб. Винаги.
С тези думи той я целуна по челото и напусна покоите им. Преди вратата да се затвори, Ана видя, че братята се бяха подредили от двете страни на каменния коридор, стиснали факли в ръце.
Поклониха се на хелрена ѝ, когато той излезе.
Сам…
Ана отпусна лице в ръцете си. Единственото, което можеше да стори… бе да се моли.
34 Верига магазини за мебели и стоки за дома. – Бел. прев.
35 Компания, произвеждаща бебешки бутилки и биберони. – Бел. прев.
71
Докато Рот приемаше първите си посетители, Бет се измъкна в кухнята и си напълни купичка с пресни ягоди.
Човече, през последните месеци беше свикнала да я глезят – облага, на която Бела я бе посъветвала да се наслаждава, но с която ѝ бе отнело известно време да привикне: всички бяха толкова мили – братята и техните шелани, прислугата, Джон Матю, сенките. Беше невероятно.
Също като бременността.
Като по чудо, тя протичаше досущ като обикновена човешка бременност. Вече беше в осмия месец и се чувстваше страхотно – имаше предостатъчно сили, глезените ѝ не бяха подути, нямаше стрии, а бебето правеше обиколки под ребрата ѝ всеки път когато тя ядеше. Особено ако хапваше нещо сладко.
Все неща, за които изобщо не се беше подготвила. Нещастия? О, да, беше ги прекарала всичките през главата си. След първоначалния шок в лекарския кабинет тя, естествено, бе погледнала в интернет и се бе наплашила до смърт, четейки за всичко, което би могло да се обърка. Единственото хубаво бе, че вече бе преминала през несигурното първо тримесечие, когато се случваха повечето помятания… макар че, за съжаление, периодът ѝ на нужда бе неизвестна величина в уравнението и ѝ беше отнело цял месец, за да се успокои в това отношение.