Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
И все пак тревогата почти бе изчезнала сега, когато навлизаше в последната четириседмична обиколка. Е, да, самото раждане нямаше да е лесно и не, тя нямаше намерение да стиска зъби и да откаже всякакви лекарства. А всеки път щом почувстваше, че става по-неспокойна от обикновено, си напомняше, че безброй жени бяха преживели съвсем същото преди нея.
Онова, което планът за раждането ѝ предвиждаше, бе през следващите четири седмици Ай Ем и Трез да са на разположение, готови да реагират незабавно. Доктор Сам беше обещала да бъде свободна, независимо от часа на денонощието… ангажимент, зад който Бет подозираше, че стои един от умствените трикове на Ай Ем.
Той беше направил доста от тях, много дискретно, разбира се.
Благодарение на което бяха успели да запазят истината за расата ѝ в тайна.
Бет се надяваше, че като при много жени, раждането ще започне през нощта, така че Рот да може да присъства на поне част от него. Ала и двамата се бяха съгласили – въпреки че това щеше да го убие – нейната безопасност и тази на детето бяха на първо място.
Което означаваше, че се налага да отиде при доктор Сам…
– Плодовете харесват ли ви, господарке? – попита Фриц.
Бет погледна през кухнята на баща си и кимна.
– Съвършени са.
Икономът грейна, сякаш беше спечелил от тотото, а тя довърши ягодите и му позволи да вземе празната чиния.
След това се отправи обратно към трапезарията, като внимаваше да не вдига шум, докато отива към мекия стол.
Рот се беше настанил в любимото си кресло, онова отдясно, зад което се намираше бюрото на Сакстън. Срещу него седеше мъж с ръце върху коленете, превити рамене и сивкаво лице. Дрехите му бяха простички, на китката си носеше обикновен часовник с кожена каишка.
Рот се приведе напред и му протегна ръка.
– Какво се случи?
Мъжът се поклащаше напред-назад в стола.
– Тя…
Той погледна към нея и пребледня още повече.
Бет застина и сложи ръка върху корема си.
Господи.
– Говори с мен – настоя Рот тихо.
– Тя…
Мъжът зашептя толкова тихо, че не се чу нищо повече.
Ала Рот очевидно чу всяка дума. И докато гледаше как пръстите на съпруга ѝ се свиват, а мускулите на ръцете му се издуват, Бет разбра за какво става въпрос.
Смърт. При раждане.
Отдавна знаеше, че вампирската раса страда на родилното ложе, както го наричаха, ала доскоро нямаше истинска представа точно колко големи са загубите им. Ала откакто бяха започнали да се срещат с обикновените граждани, редовно се плашеше до смърт.
Толкова много загинали. Майки и деца.
Също като собствената ѝ майка.
Трагедия, с която медицината изглеждаше неспособна да се справи. Хавърс имаше клиника, оборудвана с най-съвременни технологии, и въпреки това продължаваха да се случват нещастия. Очевидно – непрекъснато.
Рот протегна силните си ръце и ги сложи върху раменете на другия вампир. И той говореше съвсем тихо, ала каквото и да казваше, съпругът, който бе изгубил всичко, кимаше.
Дълго останаха така.
Когато срещата най-сетне приключи, двамата се изправиха и се прегърнаха, обикновеният гражданин беше толкова по-дребен от нейния съпруг.
Преди да си тръгне, мъжът целуна пръстена на Рот.
Абалон го съпроводи навън, разменяйки тихи думи с него, а Рот бавно се отпусна в креслото. Челото му беше набраздено, устните му – свити в тънка черта.
Бет се изправи и потръпна. Опъна гърба си и се приближи до своя хелрен. Искаше да го прегърне, ала предположи, че точно в този момент надали се нуждае от напомняне за бременността ѝ.
– Не мога да му помогна. – Гласът на Рот се прекърши. – Не мога да му помогна с това, което се случва в главата му.
– Понякога дори само да знаеш, че не си сам, е достатъчно.
– Не съм съвсем сигурен за това.
И все пак той улови ръцете ѝ и ги поднесе към устните си, целувайки кокалчетата ѝ едно по едно. А когато Бет усети, че я залива вълна на изтощение, Рот като че ли го видя.
– Защо не се прибереш вкъщи?
– Откъде разбра?
– Току-що се прозя.
– Така ли?
– Нека Фриц те отведе.
Бет изви гърба си; искаше ѝ се да остане, но трябваше да бъде реалист.
– Май цялото това обикаляне из магазина ми дойде в повечко.