Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Тролоците бяха направили пробив в редиците на копиеносците, бранещи хълма, и се изливаха през него. Вече привикнали с атаките на преливащите, чудовищата наклякаха и се присвиха. Това й даде добра гледка над юмрука и мърдраала, скрил се в самия център. Носеше кафяво палто и държеше тролокска кука с дълга дръжка.
„Нищо чудно, че ми беше трудно да го засека”, помисли Егвийн и унищожи съществото със сплит на Огън. Получовекът се загърчи и закрещя, извърнал към небето безокото си лице. Юмрукът тролоци също напада по земята.
Егвийн се усмихна доволно, макар че задоволството й бе краткотрайно. Стрелите на стрелците й бяха на привършване, редиците на копиеносците бяха разкъсани, а някои от Айез Седай явно бяха изчерпани. Нова вълна тролоци замени свалените от нея. „Ще можем ли да издържим още един ден?”, помисли тя.
Знаме пиконосци изведнъж се откъсна от левия фланг на армията на Брин до реката. Вееха Пламъка на Тар Валон - трябваше да е тежката конница, с която Брин се гордееше. Беше ги събрал под командата на капитан Йони Шагрин, смес опитни ветерани от конниците на други страни и войници от гвардията на Кулата, пожелали да се включат в тази елитна бойна сила.
Пиконосците заобиколиха шараите срещу тях и препуснаха стремглаво към Егвийн, право в тила на тролокската армия, атакуваща позицията й. Точно зад тях втора конна част подкара в прахта на първата, този път с тъмнозеленото знаме на Иллиан. Изглежда, генералът най-после щеше да й прати подкрепа.
Но… Чакай. Егвийн се намръщи. Видя от позицията си, че левият фланг на главната армия вече е напълно незащитен. „Какво прави той? Някакъв… някакъв капан за шараите?”
И да имаше замислен капан, челюстите му не щракнаха. Вместо това конна част на шараите връхлетя върху оголения ляв фланг на Брин и започна да избива пехотинците, бранещи позицията при реката. А след това Егвийн видя друга маневра, която вече наистина я ужаси - още по-голямо шарайско конно знаме се откъсна от вражеския десен фланг и се понесе към пиконосците, притекли й се на помощ.
- Гавин, извести онези пиконосци… това е капан!
Но нямаше време за нищо. След няколко мига шарайската конница започна да избива пиконосците на Бялата кула откъм тила. В същото време черните редици на тролоците се обърнаха срещу пиките и започнаха да ги секат, после връхлетяха върху конниците зад тях.
Егвийн извлече колкото сила можеше, за да унищожи тролокската орда, другите жени се присъединиха. Беше истинска касапница. Тролоците просто бяха твърде много, а пиките бяха беззащитни. За няколко минути всичко свърши. Само няколко конници бяха оцелели и Егвийн видя как препуснаха към реката.
Гледката я потресе. Понякога армиите сякаш се движеха с тромавостта на огромни кораби в пристанище… а след това, за миг, всичко изригваше и цели знамена падаха до последния боец.
Но нямаше време за скръб. Позициите на Айез Седай по хълмовете бяха застрашени. Щом тролоците отново насочиха вниманието си към частта й, Егвийн даде заповед за портали. Нареди на копиеносците да се изтеглят през тях, докато стрелците й продължаваха да мятат залпове в тролоците долу. След това с другите Айез Седай засипа унищожителен дъжд по тролоците, докато не прехвърли и стрелците през порталите.
Преди да изчезне през последния портал, за сетен път огледа бойното поле. Какво се беше случило току-що? Поклати глава, щом Гавин пристъпи до нея, предан както винаги. Не беше имал възможност да извади меча си в тази битка. Лейлвин също. Двамата сякаш водеха малка мълчалива надпревара кой да се държи по-добре като страж. Беше го намирала за дразнещо, но беше по-добре от унилото съжаление на Гавин в предишните стълкновения.
Той _все пак_ изглеждаше пребледнял обаче. Като в началото на болест. Спеше ли достатъчно напоследък?
- Искам да ида до лагера и да намеря генерал Брин - каза Егвийн. - Искам да разбера защо се допусна да се случи това. А след това ще ида при войските си, които пазят брода, и ще отмъстя за хората ни, които изгубиха живота си там.
Двамата я изгледаха намръщено.
- Егвийн… - започна Гавин.
- Все още имам сила - прекъсна го тя. - Използвах ша-ангреала, за да не се натоварвам прекалено. Мъжете, които се бият в онзи участък, имат нужда да ме видят и трябва да свърша добра работа където мога. Ще взема толкова охрана, колкото поискаш.
Гавин се поколеба, погледна Лейлвин и накрая кимна.
Лан слезе от коня, връчи юздите на Андийр и тръгна покрай стражите - стъписани от многобройната му охрана, много от които окървавени - към командната палатка.