Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Няма да я вземете! — Гласът на министъра стана съвсем писклив. — Как оцеляхте в кариерата? Кой ви помогна? Къде се бяхте скрили на въздушния кораб? Как така продължавате да рушите всичките ми планове?
Свенсон отстъпи още крачка назад, без да пуска Вандаариф. На Баскомб обаче не му липсваше кураж — направи още една крачка напред. Свенсон пак опря дулото до ухото на Вандаариф.
— Не мърдай! Вие ще ми отговаряте. Къде е Карл-Хорст, принцът?
Някъде отдолу в къщата се чу пищящ вой като от спирачки на влак… а след него отчаян женски писък. Какво бе казал Крабе за работата на графа… за катедралата? Писъкът стана непоносимо висок, а после внезапно спря. Свенсон дръпна Вандаариф още една стъпка назад.
— Пуснете го! — изсъска Крабе. — Само влошавате положението си.
— Влошавам ли го? — Свенсон се вбеси от арогантността му. Защо нямаше поне един куршум? — Какви са тези писъци? Какви са всичките тези ужаси? — Дръпна Вандаариф. — Няма да получите този човек!
— Той вече е наш — подигравателно каза Крабе.
— Знам какво сте му направили — заяви Свенсон. — Мога да го поправя! Хората ще повярват на думата му и вие всичките ще отидете по дяволите!
— Нищо не знаете. — Въпреки страха си Крабе не отстъпваше. Това несъмнено бе ценно качество при воденето на преговори, но за Свенсон беше крайно неприятно.
— Адският ви Процес може и да е необратим — заяви Свенсон. — Нямах време да го проуча, но зная, че лорд Вандаариф не е преминал през този ритуал. Няма белези — беше със съвсем бистър ум преди две вечери, белезите не биха могли да заздравеят толкова бързо, а и от това, на което току–що станах свидетел в театъра ви, разбрах, че ако той бе трансформиран по този начин, сега щеше да се бори срещу мен с всички сили. Не, господа, сигурен съм, че той е под временното въздействие на някакъв опиат, за който ще намеря противоотрова…
— Нищо подобно — извика Крабе, обърна се към Вандаариф и заговори с тон, с който се дават команди на куче: — Робърт! Вземи му оръжието — веднага!
За ужас на Свенсон лорд Вандаариф се обърна и се хвърли към револвера с две ръце. Докторът се дръпна, но настойчивите ръце на Вандаариф не се отказваха и изведнъж стана ясно, че лордът автомат е по-силен от изтощения лекар. На лицето на Крабе цъфна злобна усмивка.
Това вече беше повече, отколкото доктор Свенсон можеше да понесе. И докато Вандаариф се бореше с него — с една ръка на гърлото му, а другата на револвера — Свенсон измъкна оръжието, насочи го към лицето на министъра и изкрещя:
— Кажете му да спре, или сте мъртъв!
В този момент Баскомб се хвърли към него. Свенсон замахна с оръжието към лицето му и острият мерник раздра скулата на младежа и го събори. В същия миг Вандаариф стисна ръката на Свенсон. Ударникът изщрака. Свенсон отчаяно се взря в Баскомб. И двамата знаеха, че револверът не е гръмнал.
— Няма куршуми! — възкликна Баскомб и се провикна към коридора: — Помощ! Евънс! Джоунс! Помощ!
Свенсон се обърна. Чантата! Блъсна Вандаариф настрани и се затича към нея, макар това да го водеше към връщащите се стражи. Грабна я и затича обратно към Баскомб и Крабе. Крабе кресна на двамата мъже, които със сигурност бяха точно зад него:
— Чантата! Вземете чантата!
Баскомб се бе изправил и вървеше към него с разперени ръце, все едно да му препречи пътя или поне да го забави, докато другите му пръснат мозъка. Отстрани нямаше врати и Свенсон нямаше друга възможност, освен да го прегази. Спомни си времето в университета, игрите на пияна глава в спалните помещения — но Баскомб беше по-млад, по-пъргав и по-силен.
— Спри го, Роже! Убий го! — крещеше Крабе.
Свенсон се приведе, почти пложинира, блъсна Баскомб с рамо и се огледа. Накъде да побегне?
Двамата мъже в черно се приближаваха.
Къде ги бе изпратил Крабе — на върха на кулата? Намръщи се — от летящия кораб съвсем ясно бе видял, че Харшморт няма кула. Освен това мъжете бяха дошли почти веднага, след като Баскомб извика за помощ, тоест не бе възможно да са се качили високо. Освен ако…
Заплаши ги с револвера — не можеха да са сигурни, че е празен, нали така? — заобиколи ги и побягна натам, откъдето бяха дошли. Озова се в просторно мраморно фоайе, подът бе от шахматно подредени бели и черни плочи, а на отсрещната страна имаше странна метална врата, широко отворена, и зад нея тъмна вита стълба… това беше върхът на кулата, която слизаше надолу. Преди да успее напълно да осмисли това, доктор Свенсон се подхлъзна, стовари се на пода и се пързулна по мрамора. Тръсна глава и се опита да стане. Беше целият в… кръв! Беше стъпил в голяма алена локва и с падането си я бе размазал по целия мраморен под.